Пуснах Студената вода да се стича по голото ми тяло и опитах да се отпусна малко, но повече мислех.
Къде ми е бил акъла? Защо направих това със Итън? Защо Катрин?
Това е нещо важно, нещо ново, нещо значимо... Мамка му.
Заклевам се, че никога повече няма да пия така!
Ами ако не се беше съдържал? Ами ако сега не беше девствена, а Катрин?
Какво щеше да обясняваш после?
Тоолкова неловко не съм се чувствала никога през живота си.
*от гледна точка Итън
Стигнах до вкъщи и недоволната физолномия на баща ми ме посрещна.
Всички седяха на масата, аз ги подминах и тръгнах на горе
-Итън Бетруол, ела не се прави, че ни няма.
Изкрещя със студен глас Аделио
Слязох и отидох до него
-Какво искаш?
-Днес семейство Марино ще дойдат за вечерия.
-Няма да съм тук за вечерия, имам работа
Казах тръгвайки
-Не, нямаш работа. Ще присъстваш на вечерията и още как
-Няма да присъствам, знам какво искате да направите
-Искаме и ще го получим. Ще говорим за годежа със семейството Марино, а ти и Мегън ще седнете като вече големи хора и ще говорите за същото но от ваша гледна точка. Не приемам възражения или ще има подследствия.
-Какви подследствия? Ще ме пребиеш ли?
Засмя се
-Удряй, свикнал съм на болката
-На физическа може, но ментално не си.
-Аз ли? Съсипан съм и физически и психически заради теб. Защото само на 10 годинки аз знаех какво е рак, знаех как да си паля цигара и да използвам пепелта от нея, за да спра кръвоизлива си, който получавах от теб защото когато мама я нямаше си изкарваше всичко върху мен.
Изкрещях
-Винаги намесваш миналото
-Защото не виждам бъдещето си
Тръгнах на пред и се затворих в стаята си.
Седнах на леглото и си запалих една
*от гледна точка на Катрин
След душа закусих и си отидох в стаята.
