Размяната на целувки брои ли се за любов?

29глава

Излязохме на вън, купихме си сладолед, после бяхме на парка.. Беше много добре.

-Да отидем до мола?

-Може

Сетих се за онази случка в мола.. Трябва да ги забравя тези неща..

Обиколихме мола и след това излязохме. Тази вечер беше невероятна. Не говорихме за Итън, нито за Ейдън. Без никакви излишни теми.

-Става късно, нашите ще ми се скарат.

-Хубаво, да си тръгваме.

Телефона на Бет звънна

-Ало, Ейдън

Не чух какво си приказваха, вървях по-на пред. Сладичко е постоянното да я търси, но е и малко досадно.

Потупа ме и ме попита

-Искаш ли Ейдън да те закара до вас? Той е близо идва, ще излезем и ще те оставим у вас?

-Оооо, не. Благодаря, ще си взема такси

-Късно е, опасно е

-Спокойно

-Внимавай

Тръгнах на пред и си спрях едно такси. Казах къде да ме заведе... Минаха около 10 минутки и почти стигнахме, отсреща на другия път се бяха насабрали много хора. Имаше полиция, а линейката тъкмо идваше.
Сигурно е имало катастрофа... Много мразя такива неща, дано пострадалият да е добре.

~~~

Стигнах си вкъщи, качих си се в стаята, оправих се и легнах.
Погледах малко в социалните мрежи и заспах..

~~~~

Алармата ми звънна. Оффф, не ми се ходи на училище...
Станах и се оправих, днес времето беше малко по-хладно

Облякох се, взех си раницата, напръсках се от любимия ми парфюм и отидох в кухнята.

-Добро утро, маме

-Добро утро

-Направих ти закуска, седни, закуси и така тръгни

Така и направих...

Стана време да тръгвам. Гушнах мама и се запътих към автобуса.

Видях Бет и седнах до нея.

-Как сии?

Попитах със широка усмивка

-Горе долу, ти?

-Супер съм

-Не вярвах, че го мразиш толкова, че да се радваш за неговото нещасти

Чакай какво?

-За какво говориш?

-Не знаеш ли?

-Кое дали знам?

-Итън е в болница

От часовника ми видях, че сърцебиенето ми и пулсът ми рязко спаднаха.
Започнах да треперя и да ми минават какви ли не неща през главата...

-Какво?

-Снощи е катастрофирал

Чакай, чакай.. Снощи? Това да не в бил той? Онази катастрофа от снощи?

-Не е много добре, карал е много силно. Моторът се е забил в едно дърво.

Замъгля ми, усетих как започна да ми става гадно и топло..

Защо се тревожа толкова много? Какво ми става? Опомни се, Катрин! Мразиш го!