*от гледна точка на Катрин
Просто стоях и го гледах как се измъчва облягайки се върху мен. Нищо не знаех, не знаех какво го е наранило толкова, кой, как, защо?
Всеки път когато го попитах той просто въздъхваше и ме поглеждаше целенасочено в очите.
Мен също ме мъчеше. Да знам, че не е добре и да няма с какво да му помогна.. Душата ми се късаше
-Не мога да разбера, как си толкова перфектна, живота ти..
Каза през зъби гушейки ръката ми
Засмях се.
-Не можеш да ме разбереш. Животът ми е хаос. Сега мога да плача, а след секунди да умирам от смях. Щастлива. Тъжна. Луда. Налудничава. Спонтанна. Всичко съм аз. Надявам се. Обичам. Мразя. Помагам. Бягам. Губя се. Не можеш да ме разбереш. И да се мъчиш, не можеш. Странна съм. Не зная какво искам. Веднъж едно, друг път друго. Жена. Лудост. Не съм най-красивата. Нито най-умната. Не съм богата. Нито съм кротка. Реша ли нещо, правя го. Тръгна ли, не спирам. И никого не слушам. Инат. Греша. Прощавам. Такава съм аз. Буря. Идвам без покана, руша, а после ти сам събираш останките. Малко са тези, които могат да издържат бурята. А останеш ли невредим след нея, тогава заслужаваш да видиш слънцето.
-Аз дали ще остана невредим?
Попита
-Силно се надявам
Казах галейки лекичко меката му чуплива коса
-Но аз вече съм видял слънцето в теб
Думите му бяха пияни, а мислите трезви
-Нима?
-Така мисля. .. Но, не мисля че мога да ти дам това, което искаш
-Какво по точно искам според теб?
-Любов, нежност, топлина
-Смисълът не е в това да можеш да дадеш. Любов. Нежност. Топлина. -прекъснах го -Или просто протегната ръка.
Смисълът е в това, отсреща да има кой да го приеме...За да бъде споделено.
Смисълът не е да намериш излишен миг. Или безкрайно време. А да отделиш нужното време. Да е кратко, но истинско. Смисълът не е в това да се примириш и приемеш нещо за даденост. Смисълът е да се бориш. А отсреща да не спират да те искат.
Смисълът не е в промяната. Не е в това да искат да те променят. Смисълът е да те приемат. Такъв, какъвто си. И всячески да не спират да те преоткриват.
Смисълът не е в количеството.Смисълът е в малкото, но истинското. Смисълът е да си смисъл за някого.
