Размяната на целувки брои ли се за любов?

35глава

Мина около час, вече се бях на гледал на телефона.
Вече беше станало хладно на вън, но беше приятно. Облякох си сиво худи и излязох. Разходих се и стигнах до стадиона.
Имаше малки деца, играеха баскетбол.
Гледах ги от далеч, седнах на скамейката докато едно дете не дойде до мен и не ме помоли да играя с тях. Станах разбира се, как да откажа. Сигурно бяха на около 12-13 , бяха си леко неопитни но ми липсваха детските игри.

*От гледна точка на Кат

Стана ми интересно къде е мама, нито тя ми вдигаше нито татко. Нямах какво да правя и реших да изляза. Беше леко хладно, духаше чист вятър и беше леко мрачно.

Косата ми все още беше леко мокра, но я сплетох на плитка и си сложих шапка. Не ми пукаше особено как изглеждам  не целях някой да ме хареса. Заключих без да знам къде отивам. Просто тръгнах на пред.
Имаше майки, които разхождат децата си на  детски колички или на ръце. Беше много хубаво. Имаше хора, които тичаха, имаше хора, които седяха на пейките и четяха книги.
Нищо, че е голям град, пак си беше спокойно. Хареса ми, че беше много широко, дори и да имаше хора не ми пречеха толкова много..

Минаха около 20 минути и видях едно кафене. Влязох и си взех едно капучино, принципно не пия такива неща, но ми хареса. Продължих на пред. Не мислех за нищо и за никой. Чувствах се толкова свободна.
Беше малко по-тъмно и леко по-хладно. Уличните лампи малко по малко започнаха да светят, лапичките на къщите в далечините също. Сетих се че когато бях малка, сигурно към 5-6 годиншна имаше едно малко момченце сигурно на моята възраст със който седяхме на терасата на баба ми и гледахме как лампите в далечините светят. Молехме баба да ни купи и на нас такива лампички, а тя винаги ни обещаваше, че ще ни купи.
Сега не знам нито къде е, нито кое е това момче. Това е единственият ми спомен с него, нищо че знам, че сигурно има още.

Докато си ходех изведнъж видях еднин огромен стадион малко по на горе.
Качих се и видях доста деца, имаше някакво момче с тях.
Беше ми познато, но не знаех кое е.
Въпреки това беше сладичко, той беше 3пъти на тях. Сигурно е бил някакъв младеж, който обича да играе баскетбол. Доста си го биваше... Сетих се за Итън, той наистина е добър в тази игра. Исках да видя дали е той, но не минах по на пред, беше ми неудобно.
Нагледах се на малките и на момчето и слязох на долу.
Погледах часът и вече беше 20:30.
Трудно е да си момиче и да се прибираш в тъмното сама. Имах да ходя поне час и тръгнах.
Движех се малко по бързо, но това беше също защото вече беше доста захладняло.
Уличките дето имаше майки, възрастни, хора които свирят на улицата... нямаше почти никой.

Преди да стигна у нас, може би на 20 минути път от нас, зад мен се движеха около 7-8 момчета. В лицето бяха по-малки приличаха на 15 годишни, но бяха високи.
Изкарах ключовете си от Джоба и сложих ключа помежду пръстите си.
Усетих как някой от зад забърза темпото. Аз също ускорих темпото, беше ме страх. Какво ли не минава през на момчетата главите, просто не ми се мисли.
Бях се уморила да бързам толкова, обърнах се и видях, че ходят нормално. Крясъците им зад мен ме караха да полудея. Влязох в някакво кафене, имаше около 5-6 души и 2 свободни маси. Седнах на едната и бях спокойна, че съм на 10мин. път от нас.
Срещу мен беше еднин голям прозорец, беше красиво.
Станах и си поръчах един мъфин и един сок.
Докато чаках чух звънеца, който всеки път дзънка когато някой мине през вратата.
Протегнах глава и видях същото момче от стадиона. Беше с качулка и не му се видя много лицето. От далеч наистина приличаше на Итън, но не мисля, че е на вън по това време и то тук. Най вероятно сега спи или е при някакви курви за утеха.
Продължих да си гледам в телефона и чух как си поръчва кафе.
Беше шумно вътре от машината за сокове, от хората. Не се чуваше много, но гласът му беше почти като на Итън. Даже същия.
Обърнах глава отново към прозореца и не му обръщах внимание. Какво ми пука, дори и да е той.
За малко се замислих, кой ще пие кафе толкова късно?