В далечината се виждаше как Ейдън и Бет идват към нас. Притеснения в мен надделяваше с всяка една тяхна крачка.
Изведнъж неусетно бяха вече пред нас
И двамата бяха с усмивки на лицата докато сълзите им се стичаха по лицето. Аз и Итън станахме
-Как сте
Попита Итън
-Добре сме, ще живеем според както е казано, пък ако е писано ще си имаме дете. За сега и без това не сме мислили за деца
Каза Ейдън бършейки сълзите на Бет
-Да влизаме, а?
Ейдън потупа Итън за рамото и тръгнахме да влизаме.
Влизайки всъщност си мислех колко силна и истинска е тяхната любов.
Как искам и нашата да е такава.. Да преминаваме през такива неща, заедно. Да знаем, че можем да дадем нещо на другият без да очакваме нещо в замяна.
Просто ТОЙ трябва да бъде себе си. Да ме допусне до себе си.
-Катрин, какво има?
Усетих натиск върху рамото си.
Обърнах се и беше Бет
-Нищо
-За какво се замисли
Огледах се и вече бяхме седнали на дивана
-Нищо
-Кажи какво има, не ми отговаряй с една думичка
-Не, наистина нищо ми няма
-Какво стана с Итън?
-Познай...
-Лъжеш..
Явно е познала по погледа ми
-Не лъжа..
-Влюбен е в теб...
-Даа
Прегърна ме и ме стискаше толкова здраво, че за малко черния ми дроб да изкочи през гърлото ми
-Кажи подробности
След около 10 минути обяснение и казах всичко.
Радостта ѝ си личеше в очите.. Толкова се радвам, че имам такива хора около себе си.
-Дано винаги сте заедно.
-Дано
Казах
-Всъщност те къде са?
-Не знам, къде изчезнаха?
Бет звънна на Ейдън, той не вдигаше
-Може да са искали да поговорят, нормално
В този момент музиката се усили, беше бавна мелодия, тоолкова спокойна, красива..
