Брат ми влезе в стаята и седна до мен
-Защо го направи?
Каза гледайки ме в очите, беше сериозен
-Кое?
-Защо нарани Кат по този начин?
-С какво е по-различна тя от другите?
-Различна е, батко. Погледа ти когато я видиш те издава. Видях как едва не заплака, когато видя как си тръгва
-Да бе, мечти
-Трябваше да цениш моментите с нея, сега са само спомени и ще те боли повече и повече
-Малък си, не разбираш
-Няма голям или малък в чувствата. Те не знаят години, просто ги изпитваш.
Потупа ме по рамото и си тръгна.
Думите му се въртяха като стара плоча в главата ми. Кога порастна и започна да разбира повече от мен?
*от гледна точка на Кат
Вече стигнах вкъщи. Отворих вратата и ядосания поглед на мама ме посрещтна
-Къде беше?
Попита с лек тон
-На училище
-Кажи ми истината
-В болницата
Осъзнах, че колкото повече лъжа, толкова по зле става. Казах ѝ истината. Сендахме и си поговорихме, не ѝ разказах за онази нощ, разказах ѝ леки подробности
-Имало е важен човек в живота ти?
-Все още е важен, просто няма да го виждам
Почувствах облекчение. Разговорите с мама не могат да се заменят със никои други. Чувствах това, което казвах, колкото и да не ми харесваше.
-Продължи без него, явно не те заслужава
-Нито аз него. Не сме един за друг. Няма да говоря за любов, мамо. Всичко мина и не го мразя, радвам се, че всичко това се случи. Има и такива моменти в живота, и ако не беше сега нямаше кога да е
Погали ме по косата и ми каза да се кача горе и да си легна
-Ти от къде знаеше, че съм в болницата?
-Класната ти ми каза, че не си била в час, не знаех че си в болница. Сама ми каза
Прегърнах я и усетих дълбокия мирис на ванилия от нея.
Качих се горе в стаята си и легнах. Лека по лека започнах да се очуждавам от Андерлин и Бен. Звъннах им и разказах абсолютно всичко. Реакцията им не ми хареса, казаха че съм била влюбена в него. Затворих им и си легнах да почина малко
~~~
Събудих се към 17:30.
Станах, изкъпах се и се напръсках със сладък парфюм. Облякох се одобно с къси черни панталонки и черен сатенен потник. Пуснах косата си да изсъхне и отох в кухнята.
Направих си какао. Седнах на дивана, бях сама.
Гледах в една точка около 30 минути и след това осъзнах , че си изпих какаото. Всичко беше така спокойно, тихо.
Станах и легнах отново на дивана.
Отворих соц. Мрежи.
Влязох в инста и видях, че Бет е качила стори.
Беше снимка на нея и Ейдън. Бяха гушнати, той беше с гръб. Усмивката ѝ не накара и мен да се усмихна. Щастлива съм, че тя е щастлива. Винаги е било така, радвала съм се за чуждото щастие.
Излязох от инста и влязох в тт и там ми ми на времето.
*от гледна точка на Итън
Събудих се към 18:30.
Беше ми прекалено жега, явно съм имал температура. Станах и отидох да се изкъпя.
След около 20мин. бях готов. Облякох си сив анцуг, за да ми е особено и си направих смути. Седнах и отново се замислих.
Радвах се, че вече е свършило и я няма в живота ми. Беше гадно, че за малко се превърнах в най-големия ми кошмар, но факт е че вече мина.
Не мисля, че изпитвам нещо към нея, та погледа ми да издава нещо. Може да съм започнал да я чувствам като нещо но не и като приятелка или нещо повече. Мислех само за секса с нея, нищо друго. Така че не мисля, че съм бил влюбен. Нито аз съм направил нещо за нея, нито тя за мен. Ще успея да я забравя, не че вече не съм започнал да я забравям.
