Гласът му ми остана в главата. Беше толкова студен, а погледа му толкова мрачен и празен. Не биваше да му повишавам тон, май сгреших.
-Сега си идвам.
Не чух нищо от разговора му, дори не знам с кой говори. Бях замислена ... Затвори телефона и запали колата. Дори не погледна в мен. И аз няма да гледам в него, не искам да ми се развика отново. Минаха около 5 минути, а вените, погледа и самата му енергия си останаха както бяха. Не може ли да се успокои, какво толкова
Издиша и хвана кормилото с една ръка, а с другата си извади и запали една цигара.
Отново ли???
Дори не знам колко път ни остана, ще се задуша тук. Завъртях се на другата страна към прозореца и се отпуснах.
Вече минаха около още 10 минути мамка му, дори не знам къде сме.
Започнах да усещам много по-силно дима на цигарите, сигурно защото вече му беше 3та.
Започнах да подкашлям и да се задушавам. Изведнъж чух как прозорците се свалят, а аз не ги свалих.
Завъртях се и видях ръката на Итън върху копчето за прозорците. Гледаше си само пътя, не отделяше поглед от него . Това е хубаво де, нека си гледа пътя. Отново се завъртях и подишах въздух от прозореца. Чувство беше невероятно.
Чух как телефонът ми звънна. Отговорих, беше Бет.
-Ало?
-Ало Кат, вкъщи ли си?
-Не, пътувам..
-Още ли?
-И аз това се чудя
-Мина вече половин час, трябваше да си си вкъщи
Притесних се, чак сега осъзнах какво става
-Може да кара по-бавно, не знам
-Итън да кара бавно? Каза Ейдън и се засмя
-Какво искаш да кажеш?
Попита Бет
-Искам да кажа, че кара в напълно грешна посока.
Моля? Как така, къде ме води? Почувствах топлина в себе си, нещо в мен започна да ме стяга, а очите ми се насълзиха
-Къде ме водиш? Попитах Итън обаче без отговор.. Бях ядосана и притеснена едновременно, не можах да контролирам тонът си.
-Кажи къде ме водиш по дяволите
Изкрещях му, а той само стисна челюст и натисна газта
-Къде ме води, Бет?
-Не знам
-Води я у тях, мамка му
Чух как Ейдън измърмори
-Какво?
-Знам къде те води, ние идваме. Не му казвай
Каза Ейдън затваряйки ми телефона.
Не знам какво се случва, нито пък с какви намерения е в момента. Ако искаше да ми направи нещо щеше да ме остави или на пътя още когато беше спрял или да ме остави да се задуша от дима. Защо се държи така? Не го разбирам... Как така "води я у тях"? У Итън ли ще ходя? Не, не, не не искам.. Ще ми направи нещо, а и все още не ме е наказал..
В далечината се виждаше една голяма къща, мрачна но красива.. Точно като Итън.. Ужас.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Спря точно пред нея. Това ли е неговата къща?
Спря колата и отвори вратата, слизайки ми заповяда и аз да сляза
-Няма да сляза
Усмихна се, затвори вратата и дойде от моята страна. Отвори моята врата и ме хвана под коленете и за кръста
-Какво правиш мамка му
-Каза, че не искаш да слезеш, chiquita
Бях в ръцете му, гледайки на долу сякаш летях... Този 2 метра ли е?
-1. 90
На глас ли го казах?
-Спри да си мърмориш, слушам те.
Каза Заключвайки колата.
-Какво правиш?
-Каквото искам
Стигна до вратата и я отвори.
От вътре беше като по филмите. Като къщите на мафиотите
Беше тъмно.
-Пусни ме.
Пусна ме на дивана. Беше огромен, този хол беше като за 3 стаи
-Искам да си ходя
Закачи горнището си и клекна пред мен.
-к-какво правиш?
Започна да гали бедрото ми, самата енергия ме накара да се възбудя отново. Топях се. Приближи устни към бедрото ми и започна да го целува.
Издадох лек стон без да разбера. Бях готова да свърша само от това... Чувах го как въздиша тежко .. Всичко беше наред докато не отдели едната си ръка от мен и я допря до ципа си...
