*от гледна точка на Кат по рано
Смеехме си се на едни тъпи шегички, разбира се Итън не се смееше, беше сериозен през цялото време.
По едно време усетих ръката на
Кай върху кракът ми.
Сетих се за Итън, но чувството не беше същото. Просто усетих лека тежина върху себе си и толкова, нищо повече.
Итън веднага стана и изражението му изписваше гняв.
Тръгна на някъде, вените на ръцете му изкочиха толкова много, че се виждаха от метри разстояние.
Ръката на Кай все още беше върху мен.
Погледнах го и след това погледнах в ръката му.
Веднага я махна, но по изражението му личеше, че му е неловко.
-Къде отиде Итън
Попита Бет
-Не знам, но беше нервен
Каза Ейдън
-Ама защо стана?
-Аз знам защо
Каза Ейдън ставайки и Тръгвайки в посоката в която Итън беше тръгнал.
Звънеца би и всички се разотивахме.
*от гледна точка на Итън
Отидох зад училището и си запалих една. След това още една, и още една и към краят на 3тата Ейдън дойде.
Пропна се на стената до мен и запали една.
-Какво стана?
-Нищо
Казах вече палейки си четвърта
-Толкова ли си бесен на Катрин, че да изпушиш 4 цигари за около 10мин.
-Да бе, бесен съм ѝ
-Знам защо си тук, Итън. И аз бях така, когато някой друг наближаваше Бетани
-Каквото имаш да казваш, казвай и не увъртай
Обърнах се към него тръскайки пепелта в земята
-Ревнуваш я
засмях се
-Много даже.
Опитах се да изглежда като сарказъм, но се припознах в отговора на Ейдън
-Когато тепърва се влюбвах в Бет гледах от страни как другите момчета я докосват, макар и само по ръцете приятелски, мен това ме дразнеше. Идвах тук и пушех по една кутия за минимални часове. После се връщах и дежавюто се повтаряше.
Един ден просто си седях до нея и един нейн приятел дойде и я докосна по рамото. Малко по малко ръката му започваше да се движи на долу. Напълно полудях и това си личеше. Бет ме видя и махна ръката му от себе си. Когато момчето си тръгна ми каза, че всеки път, когато съм я изревнувал и съм ходел да си паля по една, тя се дърпаше от момчетата и им забраняваше да я докосват. За това всеки път различен я е докосвал, защото другите не са смеели да я докосват повече. Не ми е казвала за това, защото е чакала момента в който да си призная какво чувствам към нея.
Същото е и при вас. Когато ти си тръгна, Кат забрани само с поглед на Кайвън да я докосва, а ти дойде както аз правех глупако, тук за да си изкараш негрите вредейки само на себе си.
Припознах се толкова много в това, че си замълчах и чаках той да проговори отново.
-Изгаряш при мисълта, че друг я е докоснал пред очите ти, нали
Усетих как сърцето ми започна да бие по силно отколкото трябва, започнах да се потя и да изпитвам още по силна ярост. Какво ми става?
-Очите не лъжат, приятелю. Погледа не мълчи.
Единственото нещо, което стана е да се объркам още повече.
Защо когато си затворя очите се сещам за нея, нали трябва да я забравя.
Мамка му, не мога да се позная.
Каква ми е тя, че да ми бърка във мозъка толкова много.
