54глава

1.2K 49 12
                                    

Отделих устни от него

-Итън, не си добре, кървиш

-Нищо ми няма

Каза на бързо и отново се опита да ме целуне

-Не се дръж като дете

Пусна ме

-Добре съм

-Ела да ти промия раните

Хванх го за ръката и тръгнах на пред
-Къде?

-Вътре

-Не искам да влизам

-Най-добрия ти приятел има рожден ден, не го разваляй

Смири се и тръгна с мен в едно темпо.
Когато влязохме всички ни гледаха, проследих погледите им и видях, че сочат към ръцете ни

Погледнах го и пуснах ръката му.
Тръгнах на горе по стълбите и той по мен.

-Чакай

Каза тихичко, а аз влязох в банята. Затворих вратата и отворих първото шкафче, което видях. Нямаше нищо, проверих в последния шкаф и видях аптечка.
Взех я, а Итън ме чакаше пред вратата, където имаше двойно повече хора.

Подминах го и влязох в една от стаите. Не след дълго и той влезе

-Защо ме чакаше така?

-Как?

-Всички ни гледаха

-Да гледат

-Какво ще им кажем?

-Истината

-Наистина?

-Не искаш ли?

-Искам.

Седна до мен на леглото и сложни ръката си върху кръкъ ми.

Отворих аптечката и действах.
Докато чистих раните му се сетих за думите му и действията му по рано.
Беше толкова истински..

-За какво мислиш?

-Нищо.

-Не искам да премълчаваш

-Нищо, наистина.

-Какъв сън сънува?

Мамка му, бях забравила за това.

-Сега не ми се говори за това

Погали косата ми и кимна с глава

-Сега какви сме?

Попитах аз

-Гаджета.

-Искам да изясним едно нещо

-Кажи

-Без резки докосвания

Размяната на целувки брои ли се за любов? Where stories live. Discover now