Отделих устни от него
-Итън, не си добре, кървиш
-Нищо ми няма
Каза на бързо и отново се опита да ме целуне
-Не се дръж като дете
Пусна ме
-Добре съм
-Ела да ти промия раните
Хванх го за ръката и тръгнах на пред
-Къде?
-Вътре
-Не искам да влизам
-Най-добрия ти приятел има рожден ден, не го разваляй
Смири се и тръгна с мен в едно темпо.
Когато влязохме всички ни гледаха, проследих погледите им и видях, че сочат към ръцете ни
Погледнах го и пуснах ръката му.
Тръгнах на горе по стълбите и той по мен.
-Чакай
Каза тихичко, а аз влязох в банята. Затворих вратата и отворих първото шкафче, което видях. Нямаше нищо, проверих в последния шкаф и видях аптечка.
Взех я, а Итън ме чакаше пред вратата, където имаше двойно повече хора.
Подминах го и влязох в една от стаите. Не след дълго и той влезе
-Защо ме чакаше така?
-Как?
-Всички ни гледаха
-Да гледат
-Какво ще им кажем?
-Истината
-Наистина?
-Не искаш ли?
-Искам.
Седна до мен на леглото и сложни ръката си върху кръкъ ми.
Отворих аптечката и действах.
Докато чистих раните му се сетих за думите му и действията му по рано.
Беше толкова истински..
-За какво мислиш?
-Нищо.
-Не искам да премълчаваш
-Нищо, наистина.
-Какъв сън сънува?
Мамка му, бях забравила за това.
-Сега не ми се говори за това
Погали косата ми и кимна с глава
-Сега какви сме?
Попитах аз
-Гаджета.
-Искам да изясним едно нещо
-Кажи
-Без резки докосвания
