Някой почука на вратата и Итън веднага стана от мен.
Беше Ейдън
-Братле, добре ли си?
Попита Ейдън влизайки в стаята
Аз все още бях легнала, и не го бях осъзнала докато Ейдън не попита:
-Прекъснах ли нещо?
Итън се засмя и ме погледна. Станах и отидох до Ейдън
-Имаме да ти казваме нещо
Каза Итън.
-И аз така мисля.
Каза Ейдън и седна до Итън.
-Аз и Катрин сме двойка.
Отдъхнах си..
Ейдън остана стъписан.
Стана и ме прегърна, а след това прегърна Итън.
-Най-сетне си призна, а?
Погледна ме и ми се усмихна
-Най-сетне
-Къде е Бет?
-Не знам, търсех теб, за да те попитам същото
-Не знам, не е била при мен
-Не вдига и телефона.
-Да я потърсим?
~~
И тримата слизахме по стълбите и брахме погледи по нас. Аз тръгнах към една посока и те към друга.
Къде си Бет, къде си???
~~~~~~~
След около 10минути търсене я видях. Беше седнала на една пейка малко по-далеч от къщата.
Отидох до нея. На вън беше студено, цялата трепереше.
-Бет, какво става
Обърна се към мен и видях кървавите ѝ очи.
-Какво има?
Попитах разтревожено
-Аз....
-Какво?
-Днес...
-Не ме плаши
-Бях на лекар и днес разбрах, че имам глаукома.
Каза и си отдъхна. Прегърна ме и аз ѝ отвърнах.
Не знам какво значи това, но тайно се надявам да не е нещо сериозно
-Нещо сериозно ли е?
-Не мога да имам деца..
В този момент чух как изпищя до ушите ми.
Очите ми се напълниха и малко по малко усещах как сълзите ми се стичат по бузите ми.
Крясъка ѝ ме накара да изтръпна. Думите ѝ убиха всичко в мен.
