Lies | Yoonmin ✔️

2

Аз, Техьонг, Чонгкук, Намджун и Джин седяхме на една от масите в кафенето и си говорехме по различни теми. Намджун и Джин са вече завършили, ни пак са ми стари приятели, заради което се познаваме отдавна. Докато си приказвахме погледнах през прозореца. Започваше да вали все по-силно и затова с момчетата предложих е вече да се прибираме.

Станах от масата и се затичах към автобусната спирка. Реших да се прибера с автобус. Седнах на пейката и зачаках. Имаше десет минути докато дойде автобуса ми. Реших да убия времето като си разглеждам инстаграма. Дори не бях усетил, че до мен седеше някакво момче. С периферното си зрение го погледнах. Носеше черни дрехи, което ми напомни за онзи от по-рано. Продължих да си гледам телефона, като не му обръщах внимание. Усетих как той се навежда към мен и гледа какво правя на телефона си.

Заключих екрана на телефона си и завъртях глава към него. Гледахме се в продължение на минута. Струваше ми се толкова познат, а бях сигурен, че го виждам за пръв път.

Бързо разкарах тази мисъл от главата си и се усмихнах, след което вдигнах ръка.

- Аз съм Пак Джимин. Приятно ми е.

- Наричай ме Шуга. И не ми е приятно. - отговори той с фалшива усмивка на лице. Грубо.

Прибрах ръката си отново до тялото и продължих с въпросите.

- На колко години си?

- Деветнадесет. Защо питаш?

- Днес те видях в училище. Помислих, че си ученик.

Шуга не ми каза друго ами наведе глава. Беше се замислил за нещо. Исках да прочета мислите му. Изглеждаше ми интересна личност.

- Добре ли си? - попитах го като докоснах ръката му. Беше ледено студена.

Той вдигна глава и пак се усмихна фалшиво.

- Супер съм. Просто се замислих за нещо.

След няколко секунди и автобусът дойде. Мислех, че и Шуга ще дойде с мен, но не. Той остана на автобусната спирка и продължаваше да мисли за нещо.