Lies | Yoonmin ✔️

32

След като татко излезе от стаята се проснах на леглото и въздъхнах.

- Защо ще идват? - попитах с досада.

- Какво е станало? Не ги ли харесваш?

- Никак даже. Мразя ги. Най-вече братовчед си Чанг Мин, който само ме дразни и се подиграва с мен. Винаги когато идва ми взима нещата и случааайно ги счупва. - казах леко ядосан натъртвайки на "случайно".

- А родителите ти знаят ли?

- Не. Когато ми счупи нещо, той винаги прави така, че аз да изляза виновен. Веднъж ми беше счупил телефона и каза на мама, че аз съм го ударил с телефона, заради което е счупен.

- Горкото ми Мочи. - каза Шуга. - спокойно. Този път аз съм тук и ще му правим номера. - каза той и се усмихна лукаво.

***

Вече беше вечер. Всички бяхме готови и само чакахме леля, чичо и братовчед ми да дойдат. Забравих да кажа, че братовчед ми е на шестнадесет.

На вратата се позвъня. Мама се изправи и отиде да отвори. След това всички седнахме на масата. Започнаха се разгорещени разговори между родителите ми и леля и чичо. Само ние с братовчед ми мълчахме и ядяхме. По едно време се появи и Юнги.

- Как да се пошегувам с теб? - попита духа.

Той погледна вазата седяща близо до Чанг Мин. Тази ваза е на мама. Струва цяло състояние и й е най-скъпият предмет. Не знам колко би се ядосала ако се счупи. Перфектно.

- Мисля лекичко да бутна тази ваза. - Каза Юнги и бутна стъкления предмет.

Вазата се залюля и падна от масата. Но малко преди да се разбие в земята мама я хвана.

- Уау. Добри рефлекси има майка ти. - каза Шуга.

- Чанг Мин! Защо бутна тази ваза? Ако се беше счупила какво щях да правя? - извика мама.

- А-Аз... Не съм виновен. Джимин беше. Опита се да ми вземе от картофите! Защо все мен обвинявате? - защити се той.

- Джимин! Знам, че не се разбираш с братовчед си, но внимавай повече! - скара ми се татко.

- Ах този малък... - Шуга щеше да каже нещо, но замълча. - Вече разбирам защо го мразиш.