Lies | Yoonmin ✔️

11

Часовете минаха бързо. С Тае и Куки тръгнахме заедно от училище към една от сладкарниците в града. Е... С Тае, Куки и Шуга. Бяхме звъннали и на Джин и Намджун да ни чакат там.

След петнадесет минути стигнахме мястото. Влязохме вътре и видяхме другите две момчета на една от масите. Седнахме до тях и започнахме оживен разговор.

Сервитьорката ни взе поръчките и чак тогава осъзнах, че Шуга го нямаше. Не обърнах внимание на това и продължихме да си говорим с момчетата.

- А, Джимин - започна Ви - Ти щеше да ни казваш нещо.

Всички момчета ме погледнаха с интерес.

- И какво е то? - попита Джин.

- Свързано е с онзи дух. - каза просто Ви.

- С "онзи дух" вече сме приятели. - казах аз.

- Какво? Шегуваш се. - каза Куки - нали не го беше виждал цяла седмица?

- И нали не искал да те вижда? - довърши Техьонг.

Момчетата се засмяха. Те все още не вярваха на това, което им казвах.

- Знам, но... Трудно ми е да обясня. - казах аз. - Също... Спомних си нещо.

Приятелите ми ме погледнаха изненадано. Те знаеха за проблемът ми.

- Какво е? - попита Намджун.

- Едно момче.

- Опиши ни го.

- Ами имаше черна коса, много бяла кожа, кафяви очи, които...

- Които бяха дръпнати. Ти сега ни описваш обикновен кореец. - каза Намджун.

- Ами как очакваш да ти го опиша? - попитах с раздразнение аз.

- Разкажи ни какъв беше спомена. - каза Джин.

- Ами тичах, за да стигна на време за репетициите ми. Но се беше оказало, че са отменени. Когато бях тръгнал да се прибирам видях това момче да свири на едно пиано. - казах аз.

- А какво свиреше? - попита Намджун.

- Ами каза, че той е измислил музиката. Май се казваше I need you.

- А помниш ли името му?

- Не.

Настъпи неловка тишина. Мислех за момчето, когато ми дойде идеа.

- Мисля, че това момче е свързано с това, което съм забравил. Ако го намеря ще си спомня всичко.

- Но ти дори не му знаеш името.

- Знам... Но ако случайно е качил I need you в Ютюб да речем. Мога да разбера как се казва и да го открия.

- Ти си луд. - каза Кук.

- Знам... Нали за това съм Jiminie pabo. - казах аз и всички се засмяхме.

***

Вървях по улицата към дома си. Вече беше тъмно, сигурно девет вечерта.

Влязох в дома си, но беше празно. Очаквах Шуга да е тук, но не беше. Усетих някаква празнина в себе си, исках да го видя. Чувствах се самотен без него. Възможно ли е един дух да ми стане толкова близък за един ден?

Разкарах тази мисъл от главата си и реших да започна да уча.

***

След около час приключих с ученето, а духът още го нямаше. Бях притеснен за него. Опитах се да не мисля за него и да заспа, но не можех.

Хванах си телефонът и видях, че е единадесет часа. Отворих си Ютюб и реших да потърся за I need you. Но никоя от музиките, които чух не беше същата.

Отказах се да търся и се опитах да заспя. Тогава чух как някой върви по коридора. Отворих очи и погледнах към вратата. След секунди Шуга мина през нея и се огледа. Аз затворих очи и се направих, че спя. Усетих как сяда на леглото до мен и ме погали по косата.

- Знам, че не спиш. - каза той, а аз отворих очи и се усмихнах.

- Къде беше? - попитах го.

- Не те интересува. Защо не спиш?

- Не мога да заспя.

- Хайде лягай. - каза Шуга и се изправи.

Тръгна към вратата и щеше да излезе, когато казах:

- Остани.

Духът се обърна и се усмихна.

- Добре. - каза той и седна отново на леглото.

Чувствах се спокоен, защитен, щастлив. Успях да заспя бързо и не усетих как Шуга беше легнал до мен.