Lies | Yoonmin ✔️

3

Бях в час. Още пет минути и щяха да ни пуснат. Вместо да слушам учителката, слушах Тае, който не спираше да говори за Куки и как по-късно щели да ходят на кино. Погледнах през прозореца. На игрището имаше ученици, които играеха футбол.

- Джимин, слушаш ли мее? - попита ме Тае.

- Да. - казах разсеяно и бързо обърнах глава към него.

- Какво казах последно?

- Че ще ходиш на кино с Куки.

- За какво мечтаеш отново? - попита той и въздъхна

- Не мечтая. - казах с малко по-висок тон. - просто мислех за нещо.

- Ще ми споделиш ли? - кимнах в отговор.

- Вчера се запознах с някакво момче и...

- Харесваш го? - попита Ви с широка усмивка.

- Нее! Знаеш, че не си падам по момчета. - усмивката му изчезна. - просто като го видях имах чувството, че се познаваме и ми стана странно.

- Как се казва? Може да го знам.

- Каза ми да го наричам Шуга, но съм сигурен, че това не е истинското му име.

- Трябва да ме запознаеш с него.

Звънецът би и класа се изниза от училището. Вървях по улицата и гледах небето. Беше слънчево и нямаше и помен от вчерашния дъжд.

Докато вървя минах покрай автобусната спирка. Имаше пет човека, които чакаха автобуса. Единият от тях беше и Шуга. Усмихнах се и отидох до него.

- Хей! - поздравих го аз, но той само ме изгледа мрачно. - Защо ме гледаш така?

- Така си гледам обикновено. - и аз така си помислих.

- Добре ами... На къде пътуваш?

- На никъде. Просто минавам оттук.

След това се завъртя и тръгна на някъде. Без да се усетя тръгнах след него. Следвах го. Видях, че влиза в парка. След това усетих ръка на рамото си.

- Джимин! - чу се гласът на Куки. Шуга се обърна и ме погледна изненадано. - Какво правиш тук?

- Ооо Джимин! - появи се и Тае.

Аз само им се усмихнах и погледнах към Шуга, който вече го нямаше. Къде избяга толкова бързо?

- Какво правиш тук?

- Няма значение. И без това си тръгвах. - отговорих им аз и тръгнах да се прибирам.

~~~
Знам... Получи се тъпо... Но до пета глава ще са все такива тъпички главички :р