Lies | Yoonmin ✔️

7

Вървях бавно и гледах към земята. Мислех за това, което Ви каза, че съм свързан с Шуга. Та аз за пръв път го виждам. Май наистина имам дарба.

Влязох в парка и вървях към моето място. Когато стигнах видях една сладка гледка - Шуга спеше спокойно, подпрял се на дървото. Аз се усмихнах и седнах до него.

Загледах се в лицето му, в чертите му. Лицето му беше млечно бяло, устните му пък бледо - розови. Очите му седяха затворени, а част от бретона му седеше пред тях и ги закриване леко. Изглеждаше толкова спокоен. Изведнъж се зачудих как е умрял...

"Може би от болест или някой наемен убиец? Чакай, ама защо мисля за това?"

Докато се опитвах да прогоня тази мисъл от ума си, той отвори очи и ме погледна.

- Какво правиш тук? - попита ме той.

- Нищо. Просто исках да помисля за нещо.

- И какво е то? - полюбопидства той.

- Как така те виждам?

Мълчание.

- Нямам представа. - каза просто Шуга. Защо имах странното чувство, че всъщност знае, но не иска да ми каже?

След това той се изправи и тръгна нанякъде.

- Къде отиваш? - попитах го.

Той не ми отговори ами продължи напред. Изправих се и тръгнах след него. Хванах го за китката и го спрях.

- Пусни ме! - извика той и се опита да си отскубне ръката от моята. - какво искаш?

- Защо постоянно ме отбягваш? Не се ли радваш, поне малко, че те виждам?

- А ти защо постоянно ме следиш? Нямаш ли си приятели? Искам да ме оставиш!

Наведох глава, а той си отдели ръката от моята. Наистина защо ми пукаше за него толкова? Обърнах се и тръгнах към дома си. Щом той не иска да съм около него ще го оставя.