Lies | Yoonmin ✔️

8

Вече мина една седмица и не съм виждал Шуга. Исках да се опозная по-добре в него, но явно нямах този шанс. Очевидно той не ме харесва и не иска да имаме никаква връзка.

Седях на чина в училище и си рисувах нещо в тетрадката. Това нещо всъщност бе пиано. Не знам защо го нарисувах, дойде ми отвътре. Техьонг погледна в листа, на който рисувах и се усмихваше.

- Рисуваш добре. - каза той.

Аз не му отговорих ами продължих да движа ръката си. Усещах как Ви не сваляше поглед от листа.

- Кой е това? - попита той.

Загледах се в рисунката. Без да осъзная съм нарисувал човек в гръб да свири на пианото. Не знаех кой е това и защо съм го нарисувал, но ми харесваше.

- Ами... - заговорих аз. Не знаех какво да кажа. - не знам.

- Така ли? - Техьонг ме погледна изненадано. - Защо си го нарисувал?

- Нямам идея. Просто ми дойде отвътре.

Звънецът би и аз бързо прибрах учебниците си в раницата и двамата с Ви излязохме от училищната сграда. След като се разделихме, потеглихме към домовете си. Аз си извадих слушалките и си пуснах музика. Вървях бавно и спокойно. Не бързах за никъде. Изведнъж усетих как някой ме докосва по рамото. Помислих, че може да е някой от приятелите ми, но не. Беше Шуга. Махнах едната си слушалка и го погледнах.

- Здравей, Джимин! - каза ми той със сладък глас.

Аз само подбелих очи и забързах крачка.

- Хей, чакай! - каза ми той и ме настигна. - Няма ли да ме поздравиш или нещо?

- Ти сам ми каза да те оставя и да не ти говоря. - отговорих хладно аз.

- Знам, но... - той наведе глава и продължи да върви до мен в мълчание.

- Но? - попитах го аз.

- Но си смених мнението.

Аз се спрях на място. Той да не би сега да иска да сме приятели? До преди седмица беше хладнокръвен и затворен, а сега... Много е странен. Докато сме вървяли сме стигнали до дома ми. Май нямах друг избор освен да го пусна да влезе с мен.

Живеех сам в апартамент близо до училище. Не беше нещо голямо. Родителите ми живееха в друг град и затова съм сам.

- Еха, Джимин, имаш супер апартамент. - каза ми Шуга със сладък глас и малка усмивка.

- Не е кой знае какво. - казах аз и седнах на дивана в хола като си взех и телефона. Разглеждах си Инстаграма и не обръщах внимание на духа, който обикаляше къщата.

След десетина минути реших да потърся Шуга. Обиколих всички стаи и го намерих почти заспал на леглото в спалнята ми. Седнах до него, а той се усмихна като ме видя.

- Джимин, знам, че не започнахме добре затова искаш ли да започнем от начало? - попита той.

- Ами добре. И също... Наричай ме Чим. - казах аз и се усмихнах. Защо около него се чувствах толкова странно?

Започнахме да си говорим за различни неща и да се опознаваме. По едно време без да се замислям го попитах как е умрял. Той ми каза само, че е било в катастрофа. Не исках да го питам подробности.

Но все пак дойде времето, в което трябваше да започна да уча. Извадих си учебниците на бюрото, а Шуга се излежаваше, все още, на леглото. Отворих единият и от него изпадна рисунката, която направих в час. Вдигнах я, но това не остана незабелязано за Шуга. Той дойде до мен.

- Какво е това? - той ме попита като посочи листа, но аз бързо го прибрах в единият учебник.

- Н-нищо. - казах аз. - просто едни записки.

- Аха... И защо ги прибра така бързо? Не може ли да погледна?

Не казах нищо ами наведох глава. Тогава видях как той отваря учебника и изважда листа от там.

- Много е красиво. - каза той с усмивка. Аз надигнах глава и го погледнах засрамено.

- Благодаря. - казах тихо аз и се загледах в рисунката. Тогава някаква картина мина пред очите ми...