Lies | Yoonmin ✔️

36

- Сега ще ми разкажеш ли? - попита Юнги.

Вече бяхме в стаята ми.

- Да, но... Ох забравих я!

- Кое?

- Песента. Мамка му как можах да я забравя като по целия път си я пях?

- Джимин обясни ми за бога.

- Добре, добре. Бях в една стая. В нея имаше едно пиано. По едно време отново се появи онзи мистериозен пианист. Той започна да свири някаква песен, а аз пях текста. Беше... Прекрасно. Но... Забравих песента. Помня само, че се казваше I need you.

- I need you казваш... Не ми е позната. - каза Юнги.

- Кое е това момче? Защо постоянно мисля за него?

- Не питай мен.

Лягнах на леглото.

- Знаеш ли... Преди да се появиш ти не можех да си спомня нищо. Сега все по-често имам спомени. Не е ли сртанно?

- Да... Но все пак аз съм част от това, което си забравил. Може да има нещо общо и с това момче.

- Може би. Все пак благодаря, че си до мен.

След това прегърнах приятеля си.

- Спокойно. Винаги ще съм до теб. Буквално. Нямам какво друго да правя. - каза той и се засмя.

Тогава в стаята влезе майка ми.

- Скъпи, нали знаеш, че утре е нова година?

- Да, и?

- Леля ти и чичо ти пак ще дойдат.

- А братовчед ми? Моля те кажи ми, че ще си остане в тях.

- Не. И той ще дойде. Искам да се държиш добре, да не се карате и да не ми чупиш вазата.

- Мамо! Как можа да му повярваш? Мислех, че си на моя страна.

- Има и друго, за което искам да говорим. От както дойде, когато останеш сам говориш с някого. И не се прави, че с никой. Знам, че има нещо. Чувам те. - преглътнах и притеснено погледнах Юнги. - Да не си взел приятел със себе си и да си го скрил в гардероба?

- Това се случи само веднъж. Ох добре. Аз говоря по телефона с Чонгкук и Техьонг и винаги преди да влезеш приключваме разговора.

- Хм... Да кажем, че ти вярвам.

След това излезе от стаята.

- Тя наистина знае, че има нещо тук. Защо не й кажеш? Майка ти е. - каза Шуга.

- Защото ще ме помисли за луд. - отговорих му.