Жената отиде до вратата и я отвори. Аз я погледнах с притеснение и опитах да си тръгна, но тя ме хвана за ръката.
- Какво те води тук младежо? - попита тя с усмивка.
"Един дух" помислих си аз.
- Ъм... Просто минавах от тук. Аз ще тръгвам.
- Така и така си тук влез вътре.
Тази жена ме плаши. Кой нормален човек ще покане непознат в къщата си? Все пак се съгласих и влязох.
Вътре беше... Модерно? Да, модерно. Мислех, че ще е обзаведено с мебели от преди десет и повече години, но не. Дори имах чувството, че съм бил тук и преди.
Тази мисъл се изпари от ума ми в момента, в който видях Шуга. Гледаше ме някак изненадано, но и ядосано.
- Какво правиш тук? - попита той, а аз само повдигнах рамене.
Седнах на дивана и обиколих хола с поглед. Нещото, което ми привлече вниманието бяха няколко снимки на малко момче по рафтовете. Изглеждаше ми познато.
- Джимин, искам да поговорим - каза ми Шуга.
Аз се обърнах към жената и попитах:
- Къде е тоалетната?
- По коридора, последната врата - каза тя, а аз кимнах.
Излязох в коридора и погледнах към Шуга.
- Така... Защо си тук? - попита той.
- Не ми се сърди, но те проследих. Просто исках да разбера къде ходиш.
Той въздъхна и се чу гласа на жената.
- Искаш ли нещо за пиене, Джимин?
- Не. - казах просто аз и изведнъж се усетих. - Джимин?
Жената седеше до мен и ми се усмихваше.
- Да. Не си се променил много последната година.
- От къде ме познавате?
- Оу недей така. Ти беше най-добрия приятел на сина ми.
Огледах се и видях на един скрин още снимки на онова момче. Но вече не беше малко, а голямо. Веднага го разпознах и се досетих от къде ми е познато.
Шуга.
YOU ARE READING
Lies | Yoonmin ✔️
Fantasy"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018