С Юнги седяхме във влака. Пътувахме за Бусан. Игрсех си на телефона, а Шуга спеше. По едно време в купето влезе едно момче.
- Може ли да седна тук? - попита той и посочи мястото, на което седеше Шуга.
- Оу... Ами не, съжалявам. - казах аз.
- Добре. - каза той и излезе.
В купето имаше и една жена на около четирсет. Седеше на отсрещната седалка. Тя ме гледаше с интерес.
- Хей момче, защо му отказа да седне. Седалката е свободна.
- Ами да... Но... Не харесвам непознати да седят до мен. - излъгах.
- Аха... Значи не е заради духа до теб.
Отворих широко очи.
- Но как?
- Спокойно момче. Виждам духове. И знам, че двамата сте приятели. Видях ви като влизахте.
Не знаех какво да кажа. Не мислех, че е възможно някой друг да вижда Юнги освен мен. Още по-малко този човек да е в едно място с мен.
- Как се казваш момче? - попита пак тя.
- Джимин.
- А той?
- Шуга. - чу се Юнги.
- Ти пък кога се събуди? - попитах го.
- Сега.
- Аз съм Чонг Че Уон. Приятно ми е.
- И на мен. - казах.
- Е на къде сте тръгнали?
- Ще се прибирам при родителите си в Бусан за Коледа.
- И аз. Иначе живея в Сеул.
- А аз уча там.
Двамата продължихме да си говорим, а Шуга просто ни слушаше.
- А ти защо мълчиш? - попита го тя.
Юнги просто повдигна рамене. Дори не погледна жената. Какво му става?
- Добре ли си? - попита го пак тя.
Той отново не каза нищо, а само кимна.
- Нещо те мъчи нали?
- Не. - отговори бързо той.
- Напротив. Какво те мъчи. Кажи ми мога да ти помогна.
- Казах, че ми няма нищо. - повиши тон той.
- Шуга, нека поговорим. Отвън. - казах аз.
Излязохме.
- Добре какво ти става? - попитах го.
- Нищо. Просто не искам да говоря с тази жена. Странна ми е.
- И на мен. Но се дръж добре. Заради мен.
Двамата влязохме отново вътре. Тогава погледнах телефона си.
- Имаме да пътуваме още половин час. - казах аз. - Ще отида до тоалетна. Връщам се след минутка. - довърших.
След това излязох. Не, не ми се ходеше. Исках да оставя Шуга и Че Уон насаме. Не знам защо.
~~~
Музата ми напоследък работи на Max ^^
YOU ARE READING
Lies | Yoonmin ✔️
Fantasy"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018