Lies | Yoonmin ✔️

~51

Докато седях и си мислех, чух пиано. Огледах се. Нямаше никого. Но звукът се чуваше от другата стая. Заслушах се. Беше I need you. Но кой я свиреше? Трябваше да разбера. Изправих се и се запътих към стаята.

Както подозирах беше до тази, в който бях аз. Прилепих ухо до вратата и се наслаждавах на музиката. Накрая не се сдържах и отворих вратата. Пианиста носеше качулка и седеше с гръб към мен, заради което не го видях кой е. Той моментално спря да свири.

- Кой си ти? - попита той.

- Това си ти! Не мога да повярвам, че те виждам отново. Аз съм Джимин.

- Чим?

Тогава се доближих до него. Сложих ръка на рамото му и се опитах да видя лицето му, но той все въртеше глава на различни посоки.

- Какво има? Не мога ли да видя лицето ти?

- Не.

- И защо?

- Ще ме намразиш.

- Какво? Няма.

- Остави ме. - каза и се изправи. Но тогава аз го хванах за ръката.

- Изсвири ми I need you. Поне веднъж.

Той въздъхна и седна отново. Повдигна капака на инструмента и огледа клавишите. След секунди засвири тази невероятна мелодия. Аз затворих очи, за да се насладя на момента и картина мина пред лицето ми.

- Хей Джимин? - попита чернокосия.

- Какво?

- Искам да се боядисам. Но какъв цвят? Искам нещо различно.

- Ментово! - отвърнах аз.

- Нещо по-нормално.

- Синьо! Или не... Розово!

- Нещо, което не се набива на очи?

- Русо?

Той се усмихна, което значи, че идеята му е харесала. След това ме прегърна.

- Обичам те, Чим.

- И аз теб Юнги.

Моментално отворих очи. Юнги... Юнги! Пианистът беше спрял да свири и гледаше надолу.

- Шуга? - попитах го плахо.

Той не ми отвърна. Тогава дръпнах качулката му и видях лицето му. Наистина бе Юнги.

- Шуга! Това си бил ти! - казах и го прегърнах.

- Как се досети? - попита той.

- За кое?

- Че Хосок те лъже. И че съм аз.

- Ами... Накарах го да изсвири I need you. След като той не го направи чух теб да го свириш и дойдох тук. След като сега ми изсвири същата песен аз си спомних нещо. Спомних си как ме питаш какъв цвят да се боядисаш. Тогава се досетих.

Той се усмихна.

- Ето за това си мълча от теб. Искам сам да се сетиш за нещо, защото ако ти го разкажа няма как да си сигурен, че не те лъжа.

- Обичам те, Юнги.

- И аз теб, Джимини.

След това се прегърнахме.

~~~
Йеей отново има Юнмин ^^