Lies | Yoonmin ✔️

5

Сега отново бях в училище. Вървях в коридора на сградата заедно с Ви до мен. Той ми разказваше за някакъв филм, който гледал предната вечер, но аз пак не го слушах. Мислех си само за Шуга и това, което ми каза вчера. Слезнахме по стълбите и излязохме пред игрището. Там беше все още празно. Огледах го и влязох в съблекалнята.

След като класът беше готов часът по физическо започна. Играехме футбол. Докато играех огледах училището. На един от прозорците видях Шуга. Гледаше ме как играя. Почувствах се странно, но един удар с топката по главата ме върна към игра.

- Пак Джимин! На къде блееш? - извика ми учителя.

Скоро часа свърши. Бързо се преоблякох.

- Джимин къде са баскетболните топки? - попита учителя.

- Аз пък откъде да знам. - отвърнах.

- Иди ги донеси!

Въздъхнах и излязох отново на игрището. Видях топките. Видях и Шуга до тях. Усмихнах се и отидох до него.

- Хей! - поздравих го аз и той вдигна глава.

- Хей. - отвърна някак тъжно той.

- Какво правиш тук?

- Ами нищо. Гледам игрището. Отдавна не съм играл баскетбол. - каза и се усмихна едва доловимо.

- Ами има топки, има кош. Защо не пробваш?

Взех едната топка и му я подхвърлих. Но тя... Тя мина през ръцете му, през тялото му. Топката мина през него! Той наведе глава и каза тихо:

- Не мога.

Отворих уста. Той да не би...

- Хей Чим! - чу се гласа на Ви зад мен. - Идваш ли? Уоу виж се. Защо си така блед и шокиран? Да не си видял призрак?

Погледнах Тае, а после отдалечаващата се фигура на Шуга. Аз наистина видях призрак. Затова е толкова блед, затова е толкова студен, затова е толкова тъжен. Той е дух. Но чакай... Аз защо виждам дух?