Lies | Yoonmin ✔️

23

След като свършиха часовете с момчетата решихме пак да излезем. Естествено и Хоби беше с нас. Решихме пак да отидем в кафенето, където се събираме винаги.

- Е момчета - започна Джин - знаете, че идват празници. Искате ли да се съберем единия ден и да се почерпим, да си разменим подаръци?

Всички одобрихме идеята. Решихме последния ден преди ваканцията да започне, да излезем. Защото след това всички щяхме да се приберем при семействата си.

След като всички си тръгнаха останахме само аз и Хосок. По скоро аз, Хосок и Юнги.

- Чим, хайде да си поръчаме горещ шоколад. - каза той.

- Добре.

Двамата си поръчахме. Духът стоеше до Хоби и постоянно следеше всяко негово действие.

- Чим, знам, че е странно, но отново имам чувството, че има някой до мен. И този път като че ли е по-силно. - прошепна ми той.

- Пфф какво? Я стига, няма как. Нещо си въобразяваш. - казах аз и опитах да изглеждам обедително.

- Джимин, знаеш ли нещо?

- Какво? Нее. Какво да знам?

- Например кой ме наблюдава?

- Знам кой! Аз!

Двамата се засмяхме, но Шуга не изглеждаше много щастлив. Той опита да докосне Хосок, но ръката му мина през плътта му.

- Джимин... Усетих нещо.

Двамата с Шуга замръзнахме.

- Какво? Къде?

- Ами тук на бузата. Усетих някакви студени тръпки по кожата си сякаш някой ме докосва с ледени ръце. И те някак преминават през мен.

Останах безмълвен.

- С-сигурно е от студа. Има течение.

- Сигурно.

Шуга се замисли за момент.

- Ако може да ме усети сега като вятър, с времето ще започне и да ме вижда. - каза тихо той. - Джимин той не трябва да ме вижда!

- Ъм Хоби аз мисля да тръгвам. - казах аз и се изправих.

Излязох от заведението придружен от духа.

- От къде мислиш, че това ще стане точно така? Може да не започне да те вижда или чува.

- Знам, че ще стане така, защото същото се случи и с теб. - каза той, а аз ококорих очи.

~~~
Липсвах ли на някого :')