Lies | Yoonmin ✔️

40

- От къде знаеш името ми?

- Оу ами...

- Не съм ти го казвал. Нито пък Джимин.

- Аз... Ще ви оставя насаме. - каза тя и се измъкна от неловката ситуация.

- Знаех си, че не трябва да й вярваме. Тя е вещица. - каза Юнги, а аз се засмях.

- Добре... Ам... Шуга?

Той ме погледна.

- Странно ми е.

- Кое?

- Защо те виждам. Смяташ ли, че има причина за това?

- Да има. - каза спокойно той.

- Има?

Той кимна, а аз го гледах изненадано.

- И каква е тя? И от къде знаеш за нея? И защо-

- Нищо няма да ти кажа. Не ми е позволено.

- Кой ти забранява? И защо тогава не ми дадеш жокер?

- Не. Трябва. Да. Ти. Казвам.

Тогава замълчах.

- Ам... Свързано е с амнезиата ми, нали? - той кимна. - Трябва да си спомня всичко, нали?

- Мхм.

- За това си тук нали? Помагаш ми да си спомня. - той кимна. - тогава защо не го направим по лесния начин и не ми разкриеш всичко?

- Защото сам трябва да разбереш. Виж... Има много неща, които не знаеш и които искам да ти кажа страшно много, но... Не мога. Сам трябва да си спомниш.

- Значи... Че Уон беше права. - казах си тихо.

- За кое?

- Ами, че... Щом си спомня всичко ще спра да те виждам.

Той се усмихна мило и ме гушна.

- Нищо не разбираш, все още. Но само почакай и всичко ще се нареди. До тогава няма да те оставя.

- Защо понякога се държиш така?

- Как?

- Като майка ми. Прегръщаш ме, успокояваш ме.

- Защото те обичам, пабо.

След това сля устните ни. Затворих очи и отново си спомних нещо...