Lies | Yoonmin ✔️

34

Минаха няколко дни. Днес беше 30.12 - Рожденият ден на Тае. Хванах си телефона и му звъннах да му честитя. Той много се зарадва. Но имаше малък проблем - нямах подарък. Трябваше да му взема нещо и да му го дам като се върна в Сеул.

- Юнги, става ли да дойдеш с мен?

- Къде? - попита духа с не много ентусиазъм в гласа.

- Ами... Да се пошляем из магазините и да изберем подарък за рождения ден на Те.

- Не си ли му купил нищо? - попита отново.

- Ами... Знаеш ме.

- Добре ще дойда.

Двамата излязохме из града. Разхождахме се из центъра и влизаме в различни магазини. Накрая му избрах един ръчен часовник.

- Мисля, че взехме хубав подарък. - каза Шуга.

- Да.

Докато вървяхме минахме покрай увеселителен парк.

- Искаш ли да отидем там? - попитах аз.

- Ами... За мен входа е безплатен, така че съм навит. - отвърна ми Юнги и двамата се затичахме натам.

Започнахме да разглеждаме атракциите. Имаше много и различни неща.

- Хайде на влакчето! - извика духа. - от две години не съм се качвал.

- Хах добре. - смилих се над него аз.

След това отидохме и на други места. Накрая се качихме на виенското колело.

- От тук мога да видя целия град! - казах като бяхме на върха.

- Да... Хей какво е онова червено нещо там? - попита духа и посочи някаква червена сграда.

- Мисля, че е шатра.

- Нека идим! Изглежда ми интересно и потайно.

- Добре.

След като влакчето спря двамата се запътихме към шатрата. Преди да влезем вътре видях табелата отвън.

- Гадател. Сериозно ли? И какво ще разгадае? Това, което съм забравил или какво?

- Нека влезем. - каза Шуга и ме бутна вътре.

Беше малко тясно, но все пак уютно. Но като видях кой е гадателя зениците ми се уголемиха. Че Уон.

- Здравейте отново момчета. - поздрави тя. - какво ви води при мен?

- Той искаше да дойдем. - казах и посочих Шуга.

- Така и така сте тук. Седнете и нека видим какво те очаква в бъдеще. - каза ми тя.

Тя ми задаваше различни въпроси, гледаше ми на ръка и правеше някакви други неща.

- Добре. Пак Джимин на осемнадесет. Роден си в Бусан, но живееш в Сеул. Имаш амнезия, заради пътен инцидент и сега си тук, защото мислиш, че мога да ти помогна да си спомниш забравеното. - каза тя.

- Да. Как разбрахте? - изненадах се аз.

- Гадателка съм. Момче слушай сега... Не мога да ти помогна да си спомниш нищо. Нямам  силата да чета мисли. Трябва сам да разбереш истината.

Кимнах и щях да изляза, когато тя каза:

- Но пък може да опитам да ти възвърна някой спомен.

Вцепених се при чутото. Обърнах се отново към нея.

- Как?