Lies | Yoonmin ✔️

39

Малко след разговора ни Шуга се събуди. Той огледа мястото и после погледна Че.

- Оу... Здрасти. - каза той.

- Здравей. Най-сетне се събуди. - отвърна му тя.

- Да. Обичам да спя.

- Разбрах.

Той погледна към мен.

- Защо си тъжен? - попита ме, а аз извъртях глава. - Погледни ме.

Той хвана главата ми и я завъртя към него, но този път погледнах надолу. Не исках да срещам погледа му.

- Да не сте си говорили нещо за мен? - попита той.

- Не. - казах аз.

- Тогава защо не искаш да ме погледнеш?

Мълчание. Не искам да го гледам и да говоря с него точно сега.

- Не ми се говори в момента.

- Добре тогава. - отвърна ми той и се отдръпна от мен.

Седяхме мълчаливо, докато мъжът и жената до нас не се събудиха.

- Къде сме? Колко е часът? Да не сме изпуснали гарата? - запита жената.

Аз само я мярнах с поглед и отново погледнах Шуга. Мисля, че някак го обидих за дето не искам да говоря с него.

- Спокойно скъпа. След десет минути идва нашата спирка. - успокои я мъжа.

Очевидно те не пътуваха за Сеул ами просто са взели този влак, защото един от градовете, през които минава е тяхна спирка. Успокоих се при чутото, защото най-сетне ще останем сами.

След десет минути те слязоха от влака. Останахме само аз, Шуга и Че Уон. Погледнах към Юнги, който беше прегърнал краката си и главата му беше поставена върху тях. Изглеждаше сладко, но и знаех, че така той показва, че ми се сърди.

- Добре ли си? - попита го жената.

Той кимна.

- Сърдиш ми се, нали? - попитах аз, а той кимна. - стига де. Просто не бях в настроение. Държиш се детински.

- Интересен си. - каза Че и двамата я погледнахме. - защо така си мениш настроенията? В един момент си приказлив и усмихнат, а в друг... Така.

Той повдигна рамене.

- Мисля, че знам защо се държиш така, Юнги.

Той я погледна изненадано.

- От къде знаеш името ми?