Lies | Yoonmin ✔️

~30

- Шуга хьонг, хайде да се снимаме. Моля~

- Джимине знаеш, че не харесвам да се снимам. А и какъв е този прякор Шуга?

- Звучи сладко. А и си сладък като захар. Отива ти.

- Не ми харесва. - каза той и се засмя.

- Поне ела да се снимаме. Някой ден теб или мен няма да го има затова сега е моментът да правим спомени.

- Добре де. Но го правя само, защото си досаден и сладък.

Усмихнах се и вдигнах камерата и натиснах копчето.

- Готово! А сега какво?

- Ами... Хайде да ядем нещо.

- Да се състезаваме до онази сладкарница. Ако спечеля ще те наричам Шуга.

Той кимна и двамата започнахме да се състезаваме до най-близката сладкарница.

Размърдах глава. Спомен. За пръв път си спомних нещо с Юнги. Усмихнах се и го погледнах.

- Какво? - попита ме той.

- Спомних си нещо.

Той отвори широко очи.

- Какво? Разказвай!

- Спомних си как ти измислих този прякор Шуга.

Той се усмихна.

- Първоначално ме дразнеше, но после свикнах. - каза той. - когато се срещнахме на автобусната спирка преди няколко месеца ти се представих с него, защото помислих, че ще си спомни кой съм.

- Оу... Все пак мисля, че тези снимки ще ми помогнат да си спомня още неща. - казах.

- Може. А сега хайде да лягаме, че ми се спи. - каза той и се прозя.

Двамата легнахме на леглото ми. То беше двойно затова се побрахме. Малко ми беше неудобно, но какво толкова. Никой не го вижда и няма да ми се карат, че спа с момче. Малко преди да заспим, чухме гръм отвън.

- Не знаех, че ще вали. - казах аз.

- Нито пък аз.

Двамата опитахме да заспим, но започна да вали. Силно. Прекалено силно. Продължаваше все така да вали. По едно време погледнах към духа до себе си. Той изглеждаше изплашен.

- Юнги, добре ли си?

- Д-да.

- Страх ли те е?

- Може би.

- Какво има?

Той не ми отговори. Доближих се до него и го прегърнах.

- Споко тук съм. А сега ми кажи.

- Ами страх ме е от бури. Нали помниш във влака като ти разказах как умрях. - аз кимнах. - Ами... То беше станало по време на буря. Дъждът беше и другата причина да катастрофирам.

Почувствах се ужасно за него. Не знаех, че толкова твърд и хладнокръвен отвън човек може да се окаже с толкова страхове и травми отвътре.

- Спокойно. Сега всичко е наред.

- Не е. Но все пак благодаря, че си до мен.

- You never walk alone. - казах аз и го целунах по челото.

- Обичам те. - каза Юнги.

След тези думи се почувствах странно. Все пак му отвърнах със същото.

- И аз теб.

~~~
Толкова ми е сладко като пиша такива Юнмин моменти °^° те са перфектния шип <3