Вече беше късно вечерта. Нямаше как гостите ни да се приберат, защото чичо бе пиян затова трябваше да нощуват при нас. Леля и чичо бяха в стаята за гости, а Чанг Мин трябваше да спи при мен.
Двамата влязохме в стаята ми и погледнахме леглото.
- Пу аз съм на леглото! - извика Чанг и скочи на леглото ми.
- Хей! Леглото е мое!
- А аз съм ти гост!
- Оу я млъквай!
Скочих върху него и леко се сбихме.
- Джимине пусни го! Майка ти идва! - провикна се Шуга.
Аз бързо се отделих от Чанг и мама влезе в стаята.
- Какво става тук? - попита тя.
- Джимин ме нападна, защото не иска да спа на леглото му. Защо толкова ме мразиш, че да ме караш да спя на земята, братовчеде? - каза Чанг Мин и се направи на тъжен.
- Джимин! Бъди по-учтив с братовчед си! Двамата ще спите заедно на леглото и точка. - каза мама и излезе от стаята.
- Хей! Ако двамата ще спите заедно аз къде ще съм? Не искам на дивана! - каза Юнги.
Въздъхнах и повдингнах рамене. След това седнах на леглото до Чанг. Погледнах го и той си пишеше с някого в телефона. Загледах се в екрана му и видях, че е момиче.
- Да нямаш приятелка?
- Да, за разлика от теб. - каза той грубо. - Какво си ми зяпнал телефона, оправи леглото! - допълни той и се изправи.
Аз оправих леглото, а той се насочи към стола пред бюрото ми, на който щеше да седне, но точно преди да го направи Шуга го дръпна и Чанг падна по дупе на земята.
- Така ти се пада за дето ще спиш на мястото ми! - каза духът, а аз не се въздържах и се засмях.
- Я не се смей! - Извика братовчед ми и седна на стола.
Тъй като стола беше на колела Шуга го бутна и той тръгна да се движи из стаята.
- Аа Джимине! Стола ти се движи сам!
- Хаха знам.
Чанг скочи от него и дойде при мен.
- Не ми се смей! Не е смешно! Тук има дух!
- Не знаеш колко си прав. - каза Шуга и взе телефона му, който седеше на бюрото. - Кой човек ще е толкова тъп да не си сложи парола?
След секунди се чу някаква песен. Рап. Идваше от телефона на братовчед ми.
- Малко музика да разведрим обстановката. - каза Шуга. - нека увеличим на макс. Искам и съседите да я чуят и да се изкефят.
Чанг се уплаши. Беше шашнат от това, което става.
- Казах ти има дух!
Тогава той отиде до телефона си да спре музиката. В същия момент мама и леля влязоха в стаята. Аз лежах в леглото и изглеждах като добро момче, а братовчед ми изглеждаше сякаш беше пуснал музиката.
- Пак Чанг Мин! Ще обясниш ли защо по дяволите пускаш музика в един през нощта, когато всички в града спят? Толкова силно си я усилил, че се съмнявам, че има човек на километър от тук, който да не се е събудил! - развика се леля.
- Не я пуснах аз. Джимин беше!
- Не е вярно. Опитвах се да заспа, но той ме събуди! - защитих се аз.
- Трябва да спреш да обвиняваш Джимин! - каза леля. - ще спиш на дивана тази вечер.
След това излязоха от стаята.
- Благодаря ти! - каза братовчед ми със сърказам и излезе.
- Най-сетне ще си спа отново на леглото! - каза Шуга и легна до мен.
YOU ARE READING
Lies | Yoonmin ✔️
Fantasy"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018