Lies | Yoonmin ✔️

42

Пътувахме вече два часа. Не си говорехме, което ме притесняваше. Накрая все пак стигнахме Сеул. Бързо слязохме от влака и се запътихме към дома ми.

След като се прибрахме първото, което направихме и двамата бе да се излегнем на дивана.

- Липсваше ми този диван. - каза Шуга.

- Само на теб ли? - отвърнах.

- Трябва да звънна на Тае и Кук да се срещнем. Също и на Х... - тъкмо щях да кажа Хосок, но се усетих. - Джин и Намджун.

- Ами аз?

- И ти ела бе.

Хванах си телефона. Писах на всичките си приятели, но на никой не му се излизаше. Освен един. Хосок. Той се бе върнал още вчера в Сеул. Писах му и той веднага ми отговори.

- Юнгс, ще излизам с Тае и Кук. Ти остани вкъщи.

- И защо?

- Добре ела. Нищо няма да стане, само ще те игнорирам. - казах аз.

- Прав си, няма какво да правя там.

След това излязох от къщата. Запътих се към кафенето, на което се уговорихме с Хоби.

След като стигнах, обиколих кафенето с поглед. Видях приятеля си на едната маса. Усмихнах се и отидох при него.

- Здравей! - поздравих аз.

- Хей. - отвърна ми той.

- Знаеш защо съм тук. Хайде казвай.

- Добре. Обещах ти да ти кажа за Юнги и мен. Но имам едно условие.

- Какво е?

- Искам и ти да ми направиш признание. И да си напълно честен.

- Окей.

- Така... Трудно е да го кажа, но... С Юнги бяхме-

- Бяхте най-добри приятели. Знам това.

- Млъкни. Не бяхме просто приятели. Бяхме двойка.

Отворих широко очи и се заслушах по-внимателно.

- Защо се скарахте?

- Заради него. Той ми изневери. Не веднъж го питах защо го направи, а той все казваше, че съм се променил. С времето се учождихме, но все пак опитвах да го заговоря, но той ме отбягваше. Затова реших и аз да го оставя и да спра да мисля за него. След месец разбрах, че е починал. От тогава се мразя, защото го оставих да продължи, но от тогава мразя и него, защото ако не ми беше изневерил нямаше да умре.

- Еха... Били сте заедно... И той ти е изневерил? Не мога да повярвам.

- А сега е мой ред! - каза Хосок. - Кажи ми кога за последно видя Юнги? - след това леко се притесних.

- Ами... Не помня. - казах аз. Веднъж амнезията ми да ми е от полза.

- И как така?

- Имам амнезия. Преди година пострадах в катастрофа и от тогава имам амнезия. Имам някои спомени за Юнги. Знаех, че ми беше най-добър приятел, но не го помнех. Знаех само, че ти си му бил приятел. Мислех, че можеш да ми припомниш нещо.

- Аха... Разбирам. Е, благодаря за компанията, но аз ще тръгвам. - каза Хоби, изправи се и излезе от заведението.

Останах сам. Замислих се над казаното от Хоби. Това ли наистина е истината? Юнги ли реално е виновен? Тогава усетих присъствието на някого до мен. Погледнах и видях Шуга до мен.

- Какво правиш тук?