Lies | Yoonmin ✔️

~53~

- Нека ти разкажа какво стана онази нощ.

Аз преглътнах притеснено.

- Вие двамата бяхте излезли някъде на среща, защото ти искаше. По-късно вечерта стана и катастрофата, в която и двамата пострадахте...

Тогава спрях да го слушам, защото си спомних нещо. Спомних си какво стана онази вечер.

- Хайде идваш ли? - попита ме той?

- Само секунда. - отговорих и си обух обувките.

След като бях готов, двамата тръгнахме да се разхождаме из нощните улици. Беше приятно. Само аз, той и звездите над нас. Беше красиво. Нямаше от какво да се притесняваме.

- Хей виж. Там има бар. Хайде да идем. - каза той и посочи заведението.

Аз само кимнах и го последвах.

Вече седяхме на една от масите вътре и пиехме. Вече и забравих бройката. Колкото и да мразех да се напивам го правех заради него. Спомените започнаха да ми се губят от този момент нататък, но едно помня...

Решихме да идем в дома му, за да може да си вземе колата. Искаше да ме заведе на някакво "специално място". Аз, разбира се, не отказах. Дори и да бяхме пияни той настояваше да караме.

Качихме се в превозното средство. Той седна на шофьорското място и завъртя ключа.

- Готов ли си за една незабравима нощ? - попита той.

- Даа~

До колкото помня излязохме от града. Валеше силно, но не ни пречеше особено. Гледах нощното небе през прозореца и се радвах на звездите. Малки светещи точки разпръснати из черното небе. Видях и луната, която беше пълна. Усмихнах се. Харесвах такова време.

Завъртях глава напред, защото силна светлина подразни очите ми. Срещу нас караше камион! Аз бързо хванах кормилото и започнах да го въртя на посоки. Той също не го пусна и също започна да го върти свободно.

В един момент ми светеше ярка светлина в очите, а в друг вече виждах тъмнина.

~~~
Айде нали съм добра, ви пускам втора глава за днес :) да не се мъчите :Р