Lies | Yoonmin ✔️

31

На сутринта се събудих рано. Огледах се, но бях сам в леглото. Огледах стаята и видях Шуга седнал на земята.

- Какво правиш? - попитах го сънено.

- Добро утро и на теб.

Въздъхнах и отидох до него. Той разглеждаше снимките ни. Усмихнах се.

- След инцидента - започнах аз. - аз останах да живея тук три месеца. Бях отишъл в апартамента си в Сеул да си събера нужните неща и тогава попаднах на кутииката. Не я помнех и не знаех какво има вътре, но само помнех, че трябваше да я скрия някъде. Затова я мушнах под леглото.

- Защо си искал да я скриеш?

- Не помня.

Тогава на вратата се почука. Отворих и мама беше пред мен.

- Скъпи ела на закуска. Има палачинки. - каза тя.

- Добре. - казах с усмивка.

- Между другото, пак да питам, с кого говориш? До колкото помня отдавна нямаш въображаеми приятели.

- На никой не говоря. Да не ме изкарваш луд сега? Сам съм в стаята. Да не мислиш, че има дух тук? - казах на веднъж.

- Разбира се, че не. Просто те чувам да говориш. Сигурно ми се причува.

След това излезе от стаята. Останахме отново сами с Шуга.

- Трябва да внимаваме. Мама вече ме подозира. - той кимна. - а сега се обърни да се облека.

- Добре де. - каза той.

Духът се обърна, а аз бързо се облякох.

- Готов съм. А сега да слизаме на закуска.

След като слязох мама и татко вече бяха на масата.

- Хайде бе момче. Проспа деня. - каза баща ми.

- Още е десет часа. - казах аз.

- Именно.

Баща ми беше ранобуден човек и винаги, когато се събудя след 9:30 ми казва, че съм проспал деня.

- Джимин, знаеш ли кой ден е?

Погледнах календара зад майка ми. 25 декември.

- Коледа!

- Да! - каза майка ми и посочи елхата зад мен. Под нея имаше много подаръци.

Усмихнах се и отидох да ги разопаковам. Повечето бяха дрехи, но пак ми харесаха.

- Благодаря ви. - казах аз и ги прегърнах.

След закуска отново се върнах в стаята си. Шуга беше там през цялото време и се излежаваше на леглото.

- Хей, защо не дойде при мен долу? - попитах го.

- Защо да идвам? А и леглото ме привлече с мекотата и удобството си.

Засмях се и легнах до него.

- Всичко наред ли е?

- Да. - каза спокойно той. - просто се чувствам странно.

- Защо?

- Не знам.

На вратата на стаята ми отново се почука и влезе татко.

- Забравих да кажа, че довечера ще имаме гости. Леля ти, чичо ти и братовчед ти ще дойдат.

- Добре. - отвърнах раздразнено аз.

~~~
Как ще реагирате ако кажа, че за два дни написах цялата книга и имам около 25 глави на чернови чакащи да бъдат качени :')