Lies | Yoonmin ✔️

29

Влакът спря. Аз бързо влязох от него и се затичах към росителите си. Прегърнах ги и седяхме така минутка. След това се отделихме.

- Не знаеш колко се радваме да те видим, скъпи. - каза мама.

- Аз също. Толкова ми липсвахте. - отвърнах аз.

- Хайде да се прибираме. - каза татко и всички го последвахме до колата.

***

С мама и татко вечеряхме вкъщи. Мама беше сготвила много и различни мои любими храни, което ме зарадва. Ядох с голямо удоволствие. Родителите ми ме питаха как се справям в училище, как съм, дали не съм си хванал случайно приятелка. Сериозно... Защо на всички им пука дали ще имам гадже или ще съм forever alone. Това си е моят живот.

След вечеря се качих в стаята си. Шуга дойде с мен. Като влязох ме узариха много спомени от детството. Все пак съм израснал в тази стая.

- Яка стая. - каза Шуга и легна на леглото. - както и меко легло.

- Защо винаги като влезеш в някоя стая първо скачаш на леглото? - попитах и се засмях.

- Защото обичам да спа. - отвърна ми той и придърпа възглавницата в обятията си.

Тогава чух някой да чука на вратата, след което мама влезе в стаята.

- Исках да ти кажа лека нощ. - каза тя.

- Оу... Ами лека и на теб.

- Между другото с кого говореше?

- Кога?

- Току-що.

- С никого.

- Щом казваш.

След това излезе. Останах пак сам с Шуга.

- Хей Чим, какво е това? - попита той, а аз го погледнах.

Беше от другата страна на леглото и гледаше нещо под него.

- Кое?

- Тази кутия. - каза той и извади малка дървена кутийка изпод леглото.

- Оу ами не знам. Не си я спомням. Нека видим.

Двамата седнахме на леглото и отворихме малкия предмет. Вътре имаше снимки. Много снимки. На мен... И Шуга. Двамата отворихме усти.

- Значи... Наистина сме били приятели. Но... Защо не помня тази кутия?

- Не знам. Но се радвам, че виждам наши снимки. - каза Юнги.

- И аз. - казах и продължих да разглеждам. - хей... Ами ако е възможно тези снимки да ми помогнат да си спомня нещо? - попитах аз.

- Може би.

Двамата разглеждахме докато не видях една различна снимка. Беше пак наша обща, но бяхме се снимали през моето дърво. Тогава пред очите ми мина картина...