- Джимин, стегни се!
Това беше гласът на учителят по физическо. Бях в час и играех баскетбол с класа. Шуга също беше с мен. Седеше отстрани и ме гледаше с отчаяние.
- Стига ве човек, как не можа да вкараш кош? - извика той. Аз само го погледнах с досада и продължих да играя.
Докато се опитвах да взема топката от едно момче, то ме изблъка встрани. Аз залитнах и паднах върху Шуга.
Отворих очи. Лежах на пода по гръб, а класа ме гледаше.
- Жив е! - извика едно от момичетата.
- Хайде, Чим, да се връщаме в игра. - каза Техьонг и ми помогна да стана.
Чим... Защо ме нарича с това име? Огледах се. Повечето ме гледаха. Но как?
- Хайде Джимине! - извика учителят.
Чувствах се странно... Чувствах се жив. Погледнах ръцете си. Не бяха бледи както преди.
Все пак застанах на мястото си и зачаках играта да започне. Не съм играл баскетбол повече от година, но се справям добре.
- Браво Джимин! - чух учителят.
Усмихмах се и продължих да играя.
***
След като играта свърши с Техьонг влязохме в училището, за да караме другите часове.
- Хей Джимин. - започна той, а аз го погледнах.
- Какво?
- Кога ми е рожденият ден?
Аз се спрях и го погледнах объркано.
- Защо ме питаш такъв тъп въпрос. Знаеш, че съм ти най-добрият приятел и никога няма да го забравя.
- Знаех си... Ти не си Чим. Кой си?
Погледнах го изненадано.
- Аз съм Шуга. Не знам как нито защо но съм в тялото на Джимин. - казах и наведох глава. - А ти как разбра, че не съм него?
- Той не играе толкова добре баскетбол. Все едно... Защо не излезеш от тялото му?
- Не мога. Досега не съм влизал в телата на други и не знам как да изляза. - повдигнах рамене аз.
- Значи си истински... - каза тихо Тае.
- Ъм да. Трудно е за вярване нали? - казах насмешка аз.
***
С Ви се сближихме доста. Но ето, че дойде последния час, който беше музика. С Те седнахме на чина си и зачакахме учителката.
Музиката ми беше любимият предмет в училище. В стаята имаше пиано. Не съм го виждал преди, сигурно е ново. След това забелязах, че има и други музикални инструменти, но само пианото ми беше пред очите. Несъзнателно се усмихнах и побутнах Те.
- Хей, какви са тези инструменти?
- Оу ами от тази година са тук. Има нова директорка, според която трябва да развием изкуствата и такива неща. И затова тук има инструменти, в стаята по изобразително има картини и такива неща. - обясни Ви, а аз само кимнах.
Учителката влезе. Започна да преподава урока си и да изпитва други ученици, но аз не я слушах. Мислех само кога часа ще свърши.
Все пак издържах до края на часа. Всичи започнаха да се изнизват от стаята по най-бързия начин. Останахме само аз и Те.
- Идваш ли? - попита преди да излезе от стаята.
- След минутка. - казах аз и седнах на малкото столче пред пианото.
Повдигнах капака на инструмента и затворих очи. След секунди зашарих пръсти по клавишите. Изведнъж забравих за всички и всичко.
Но все пак всичко има край както и песента, която изсвирих. Погледнах Тае, който седеше с отворена уста.
- Свириш много хубаво. - каза той.
- Благодаря.
Двамата седяхме в мълчание, докато не го прекъснах.
- Ще тръгваме ли?
- Да но... - той започна, но изведнъж спря.
- Но?
- Това си ти! - извика той, а аз го погледнах объркано.
~~~
От тази дълга почивка от Уадпад забравих как да пиша хубави глави :')
YOU ARE READING
Lies | Yoonmin ✔️
Fantasy"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018