Lies | Yoonmin ✔️

38

Докато всички спаха, някой влезе в купено ни. Жена. Загледах се в лицето й.

-Че Уон? Пак ли вие?

- Здравей Джимин. Явно съдбата иска да се срещаме. И ти ли днес се връщаш в Сеул?

- Да.

Тя седна на седалката срещу мен и се загледа в духа.

- Защо той спи? - попита тя. - На духовете не им е нужен сън.

- Да, но той обича да си поспива. - казах аз и също го погледнах.

- Интересно ми е... Как се запознахте? И как го виждаш?

- Ами... Запознахме се на една автобусна спирка.

- А защо го виждаш? Да нямаш дарба като мен?

- Не. Не съм виждал духове преди. Знам, че не е дарба. Според приятеля ми съм в някакъв фик или филм и затова го виждам. - казах и се засмях.

- Щом нямаш дарба значи ти го виждаш поради някаква причина. Има нещо, което ви е свързвало преди и сега го виждаш, за да разбереш какво е.

- Какво означава това?

- Мисля, че когато разбереш какво си забравил от амнезията ще спреш да виждаш Шуга.

- К-Какво? Но... Не искам той да изчезне. Искам да продължа да го виждам. Но пък и искам да разбера какво съм забравил.

- Трябва да избереш. Шуга или спомените си. Спомените са едно от нещата, за които живее човек. А Шуга ще продължи да си е дух и няма как да умре втори път, нито пък да се съживи.

Чувствах се адски объркан. Исках да си спомня, но и не искам Юнги да ме изостави. Отново. Но пък както каза Че, спомените са нещо важно, което ще бъде с мен за винаги. И щом Юнги е бил в тези мои спомени той ще е с мен винаги. Погледнах към него. Все още спеше. Надявам се не е чул нищо от разговора ни.

~~~
Слушахте ли IDOL :0
Ами I'm fine?
Ами соло песента на Шуга *-* ами онази на Хоби или Намджун *-* Мамка му обичам този албум ;-;