Lies | Yoonmin ✔️

12

Събудих се от алармата си. Бързо я написах и я спрях, след което се огледах. Бях на леглото си, а до мен спеше Шуга. Почувствах се наистина неловко и бързо станах. Бързо си свърших сутрешната рутина и се нахраних, след което отново се върнах в спалнята. Шуга все още спеше и реших да не го будя. Излязох от дома си и се запътих към автобусната спирка.

***

Часовете минаха бързо. Добре, че беше петък, защото нямаше да уча за утре. Прибрах се само, за да си оставя раницата, защото имах репетиции по танци. Шуга отново го нямаше вкъщи. Не обърнах внимание на липсата му, защото закъснявах.

Бързо излязох от дома си и се затичах към танцовата зала. Докато тичах се сетих за онзи спомен. Ами ако момчето е там? Мисля след репетициите да го потърся.

Когато влязох в залата видях, че не съм закъснял, ами съм подранил с десет минути. Там бяха само приятелите ми Джаксън и Югьом.

- Здравей Джимин! - поздравиха ме те.

- Здравейте и на вас. - казах аз. - Къде са останалите?

- Ще дойдат по-късно. - каза Джаксън.

- Защо си дошъл днес? - попита Югьом.

- Ами имам репетиции.

- Не. Днес репетициите са отменени. - каза Джаксън.

- Ами вие какво правите тук?

- Тренираме. Другата седмица сме на състезание, забрави ли? - каза Югьом.

- Оу да...

След това излязох от залата. Чувствах се тъпо. Вървях бавно по коридора. Беше тихо, докато не чух някой да свири на пиано. Заслушах се в мелодията и бързо я разпознах - I need you. Забързах крачка и обикалях из сградата. Търсех стаята, от която идва мелодията. Бях близо. Чувах мелодията все по-силно. Тогава тя спря. Огледах се и отварях всяка врата на коридора, но нищо. В последната стая имаше пиано, но нямаше никой друг. Беше празно все едно никой не е влизал тук, все едно никой не е свирил. Дали ми се причуваше тази музика или наистина е имало някой?

Излязох от стаята, а после и от сградата. Вървях по пътя към дома. Докато вървях, видях някакво момче на отсрещния тротоар. Носеше черни дрехи и си беше вдигнал качулката. Видях руси кичури коса да се подават изпод нея и веднага разпознах човека. Шуга.

Пресякох улицата и отидох при него. Реших да се пошегувам с него и му свалих качулката. Той ме погледна и си вдигна отново качулката.

- Добре ли си? - попитах го аз.

- Супер съм. - каза съркастично той.

- А къде отиваш?

- Не те интересува.

- Защо се държиш така? - попитах го аз, а той се спря и ме погледна.

- Как?

- Ами... Мрачен си.

- Аз съм си такъв. - каза и продължи да върви напред.

- Добре... Ами къде беше? - продължих с въпросите аз.

- Не е важно. Хей онова там не беше ли приятелят ти Ви? - каза той и посочи момче на другият край на улицата.

- Да той е. - казах аз с усмивка, която бързо изчезна. - От къде знаеш, че прякорът му е Ви?

- Ам... Такова... - той започна да говори и се почеса по врата. - Ти ми го каза.

Тъкмо щях да кажа нещо, когато чух някой да вика името ми. Обърнах глава и видях Техьонг да върви към мен. Аз му се усмихнах и го изчаках да дойде.

- Здравей Чим. - поздрави ме Те. - не беше ли на танци днес?

- Да но се оказа, че са отменени.

- Оу ясно... Аз сега ще изляза с Чонгкук. Искаш ли да дойдеш?

- Не. Ще се прибирам. Все пак е петък искам да си почина.

След това се разделихме и аз отново погледнах Шуга, който все още седеше до мен.

- Идваш ли вкъщи? - попитах го.

- Не. По-късно ще дойда. - каза той и тръгна в противоположната посока.

Чудех се къде отива, но реших да го оставя. Затова се завъртях на пети и продължих пътя към дома.

~~~
До края на другата седмица няма да качвам глави, защото имам матури :") сии ю суун гайс