Lies | Yoonmin ✔️

37

Нова година мина. Заедно с нея и още няколко дена. Беше дошъл деня, в който ще се прибирам в Сеул. Мама и татко бяха дошли да ме изпратят на гарата.

- Ето го влака. - каза мама. - хайде чао миличък. И да се обаждаш по-често.

- Хах добре. Довиждане. - казах аз и прегърнах двамата си родители. След това се качих във влака.

С Юнги влязохме отново в едно случайно купе и седнахме на седалките. Най-сетне щях да се върна в Сеул. Щях да видя приятелите си. Приятели... Хосок. Ще видя Хосок и той най-сетне ще ми разкрие всичко, което крият с Юнги. Това беше и главната причина да искам да се върна толкова там.

- Хей Чим добре ли си? - попита Юнги.

- Да. Защо?

- Ами не знам. Изглеждаш ми прекалено щастлив.

- Радвам се, че ще се върна в Сеул. Това е.

Тогава в малката стаичка влязоха мъж и жена. Те седнаха на седалките срещу нас и нищо на казаха.

- Защо тези влязоха? Сега няма да си говорим. - Каза тъжно Юнги. - Е, тогава ще си поспя.

Леко се засмях, защото ми стана смешно. Защо той винаги иска да спи? Не му ли стига цяла нощ?

- Хей, не се смей. Това е пестене на енергия.

Погледнах мъжа и жената, които по-рано бяха влезли. Изглеждаха много уморени и затова почти бяха заспали. Просто трябваше да изчакам да заспят и с Шуга отново щяхме да си говорим без да ме мислят за луд говорещ със стената.

След малко те заспаха. Даже се чу как мъжа започна да хърка.

- Хайде вече спят. Можем да си говорим. Юнги?

Погледнах към духа. Той беше заспал също. Усмихнах се, защото изглеждаше много сладко.

- Сладур.