Lies | Yoonmin ✔️

14

- Това си ти! - извика Тае, а аз го изгледах объркано.

- Кой?

- Онова момче.

- Ъ? Кое момче?

- Онова, за което Джимин си спомни. Онзи пианист от спомените му.

- Я пак?

- Тази песен се казва I need you нали?

- Ъм не. Казва се Blood sweat and tears.

Техьонг отвори широко очи.

- Оу ами... - започна той, но аз го прекъснах.

- Защо не ми разкажеш за това момче. Джимин не ми е казвал нищо за него.

Тае въздъхна и ми разказа всичко, което знае. Бях изненадан от казаното. След това решихме да се прибираме.

***

След след като снигнах дома на Джимин се излегнах на дивана. Замислих как ще мога да изляза от тялото му. Единственото, което ми дойде като идея беше да се блъсна в стената и да видя какво ще стане. Изправих се, засилих се и се блъснах...

Усетих силна болка в рамото си. Бях на земята, а до мен беше Шуга. Изправих се и се огледах.

- Как се озовах тук? Помня че имах час по физическо.

- Джимин! - Шуга извика и ме прегърна.

- Какво ти става бе? - казах аз като се отделих.

- Нищо.

- Като е нищо ще ми обясниш ли защо съм вкъщи, а не в салона по физическо?

- Мооже би малко те обладах и целия ден се правех на теб. - каза той и се почеса по врата.

- Ти какво? Нещо правел ли си?

- Само се запознах с приятелят ти Техьонг.

- Нещо друго?

- Играх баскетбол и свирех на пиано.

- Добре. А как ме облада?

- Не съм сигурен. Но сега всичко е наред. Но защо ти не ми разкажеш нещо?

- Какво?

- Техьонг ми разказа нещо за теб. За някакъв спомен с някакъв пианист. Защо не ми разкажеш малко повече?

Аз го погледнах учудено.

- И защо да ти казвам? Дори на Тае не съм му казвал повече.

- Защото аз... - той започна, но спря. - защото искам да знам.

- Е, съжалявам, но не ми се говори за това.

Двамата седнахме на дивана и нищо не си казвахме. Седяхме в пълно мълчание. Затворих очи и пред мен се яви картина. Бях в някаква стая. Черният и белия цвят преобладаваха. През прозореца видях, че е вечер. Забелязах до него едно момче. Беше с гръб към мен и гледаше през прозореца. Исках да се обърне и да видя кой е. Той сякаш прочете мислите ми и се обърна. Това беше онова момче. А това място - спомен.

~~~
Бе две седмици си викам, че забравям нещо и сега се сетих, че не съм качвала глави :')