Lies | Yoonmin ✔️

9~

Бързах, за да стигна до танцовата зала на време. Не исках да закъснявам отново. Но днес цял ден лошият късмет беше с мен. Дори сега, започна да вали.

След десетина минути стигнах. С бързи крачки се затичах към залата и отворих вратата. Беше празно. Тогава видях някакъв лист залепен с тиксо за вратата. На него пишеше, че репетициите днес се отменят. Защо?

Обърнах се назад и тръгнах да излизам от сградата. Тогава чух някой да свири на пиано. Услушах се и започнах да търся източника на звука. Намерих го! Прилепих ухо до вратата, от която се чуваше звукът и се заслушах. Не усетих кога музиката спря и вратата се отвори. Аз паднах на земята и се засрамих.

- Кой си ти? - попита ме той.

- Аз... Казвам се Джимин. - казах аз и се изправих бързо като погледнах човекът в очите.

Той беше на не повече от осемнадесет години. Имаше черна коса и бяла кожа.

- А какво правиш тук? - попита ме пак с този сериозен тон.

- Просто слушах как свириш. - казах аз и се почесох по тила.

Той ми се усмихна. След това ме дръпна за ръката и влязохме навътре в малката стаичка. Седнахме на малкото столче пред пианото и той зашари пръсти по клавишите. Свиреше толкова приятна мелодия. Не съм я чувал досега, но исках да си я слушам постоянно.

- А как се казва музиката? - попитах аз след като свърши.

- Не съм измислил заглавие още, но мисля да е "I need you".

- Да не казваш, че ти си я композирал? - попитах аз изненадан.

- Да... - каза той и се почеса по врата.

- Прекрасна е. - казах аз и несъзнателно го прегърнах.

- Джимин? Чим? Чими? Мочи? Чим-чим? - Шуга повтаряше различни мои прякори и мяташе ръка пред лицето ми.

- Аз, ъм, да? - казах несвързано аз.

- Какво ти стана? Сякаш беше в транс.

- Аз просто... Си спомних нещо.

- Какво? - попита ме Шуга объркано.

- Нищо. Няма да те занимавам с проблемът си. - казах аз и наведох глава.

Да. Имам проблем. И той се нарича амнезия. Преди година бях пострадал и докторите казаха, че имам временна амнезия. Но проблемът е, че досега не съм си спомнил това, което съм забравил. Но сега... Това беше спомен. Тази картина, това момче, това пиано, тази музика. Възможно ли е след една година все пак да си спомня нещо?

- Кажи ми. - каза той някак загрижено.

Аз не отговорих ами се опитах да си спомня още нещо. Исках да си спомня как се казва момчето, къде живее, на колко е години, къде е сега. Може би ако го открия ще си спомня още нещо.

Обърнах се към Шуга, който седна на леглото ми и мина с ръка през русата си коса. След това се излегна назад и затвори очи. Сладко. Обърнах се отново към бюрото и забих поглед в учебника. Не след дълго и аз заспах върху него.