Lies | Yoonmin ✔️

6

- Джимин, какво гледаш толкова? - попита Ви.

- Не виждаш ли онова момче ей там - казах и посочих отдалечаващата се фигура на Шуга.

- Там няма никого. Да не са те ударили прекалено силно с онази топка?

- Но... Как?

Как виждам призрак? Полудявам ли?

- Хайде идвай - каза Тае и ме задърпа към изхода на училището, за да се прибираме.

- Тае, нали помниш дето ти казах за Шуга.

- Да, и?

- Той беше там. На игрището. Наистина ли не го видя?

- Бяхме само двамата там.

- Значи той наистина е дух - казах тихо аз, колкото да мога само аз да чуя.

- Дух? - попита Тае. Очевидно е дочул това, което казах.

- Ами... Да. - казах и се почесах по тила.

Ви ме изгледа объркано, а после започна да се смее.

- Чим, знаеш, че хората виждат духове само във филмите и книгите. Да не намекваш, че сме във фенфик?

Изгледах приятелят си тъпо. Ако той не ми повярва, кой тогава?

- Нищо не намеквам! И аз не знам защо го виждам, но искам да разбера.

Техьонг спя да се смее и се замисли. Аз го гледах объркано и чаках да каже нещо.

- Явно не се шегуваш. - каза той, а аз кимнах. - Във филмите обикновено виждаш духове ако си свързан с тях или ако имаш такава дарба.

- Как да съм свързан с него?

- Ами например ако ти е бил близък човек.

- Но аз го виждам за първи път... Трябва да помисля над това.

Това беше последното, което казах, след което тръгнах към парка. Към моето дърво.