Lies | Yoonmin ✔️

46~

С момчетата се забавляваме доста. За късмет Хосок го нямаше. Затова можех да говоря свободно за Юнги. Оказа се, че съм го запознавал с момчетата някога. Не можех да си спомня този ден. Момчетата се опитваха да ми го припомнят, но не ми идваше никакъв спомен. Каква е тази амнезия, която имам? Все пак им разказах за това как си прекарах в Бусан, как се шегувахме с братовчед ми, казах им за Че Уон. Но не съм им разкривал например, че видях Шуга с онзи с черната маска. Също им споделих и за чувствата си към духа. Те ме подкрепиха и точно като Кук ми казаха да действам. Но най-ми хареса в началото, когато Намджун каза "Най-сетне се влюби и ти".

Все пак се прибрах. Шуга беше в апартамента и спеше на дивана. Изглеждаше очарователно. Имаше малко коса, закриваща затворените му очи. Как да не го за обича човек? Дръпнах малко тези кичури и открих лицето му. Беше много бледо, но беше нормално за него. Загледах се в устните му. Бяха бледо-розови, което изглеждаше плашещо и сладко.

"Защо си толкова сладък?" помислих си.

Русокосия се размърда, след което отвори сънено очи.

- Къде съм? - попита с дрезгав глас.

- Вкъщи. - отговорих му.

- Защо си се надвесил над мен? - попита ме отново и разтърка очи.

- Оу... Ам... Знам, че звучи странно, но те гледах как спиш.

- Не е странно. И аз съм го правил. - каза той и се усмихна лукаво. - Е, как беше при момчетата?

- Супер. Говорехме за нещо.

- И то е?

- Ами... - отново се изправих и се надвесих над Юнги. - Обичам те. Искам те. - казах го. Казах го!

Той се усмихна широко.

- Мислех, че никога няма да го кажеш. - каза той и сля устните ни.

- Момчета, това е приятелят ми, Юнги. - казах аз и посочих приятеля си.

- Здравейте. Аз съм Юнги и съм най-добрият приятел на Джимин.

Всички бяхме се събрали. Аз, Кук, Ви, Джин, Джун и Шуга. Най-сетне ги запознах. Знаех, че ще харесат Шуга. Кой не би?

Отделихме се. Имах спомен. Адски кратък, но имах! Спомних си как запознах Шуга с момчетата. Бяха прави. Наистина знаят кой е.

- Какво има, Чим?

- Вече всеки ден ще ме целуваш и малко по малко ще си спомня всичко! - казах аз и се засмях.

- Ами ако не искам? - каза той.

- Наистина те обичам, Шуга хьонг.

- И аз теб, Мочи.

~~~
Помислихте си, че ще има смут нали 😝😏