Lies | Yoonmin ✔️

28

След две минути се върнах отново в купето. Седнах си на мястото. Погледнах първо Че Уон, а после и Шуга. Видях, че очите му бяха насълзени. За пръв път го виждам да плаче. Не казах нищо ами само седях.

- Нещо да е станало докато ме нямаше?

- Не. Само си поговорихме малко. - каза Че.

След това се изправи.

- Беше ми приятно да си говоря с вас момчета, но мисля да ви оставя насаме. - каза тя и излезе.

Погледнах към Юнги. Той беше навел глава.

- Юнгс? Добре ли си? - попитах го.

- Да.

- Какво ти е наговорила тя?

- Попита ме... Какво ме мъчи. - каза той. - Казах й, че ми няма нищо, а тя продължи да ме пита. Изведнъж попита как съм умрял. Не исках да й казвам, а тя ми обясни, че състоянието ми може да се дължи на това. После продължи да дрънка още работи, но не я слушах, защото... Защото си спомних как умрях. - каза Юнги и една сълза падна от окото му.

- Спокойно. - казах и го прегърнах.

- Аз... Аз съм виновен. - каза тихо той.

- За кое?

- За дето умрях и за малко не убих един приятел.

- Какво е станало тогава?

- С един приятел бяхме излезли една вечер. Но аз бях пиян. И като най-тъпият човек исках да шофирам. Исках да отидем на едно място, но докато карах...

Той млъкна. Просто замълча. Погледнах го в очите.

- Добре ли си.

Той пак не отговори. По скоро се отдели от мен.

- Остави ме. - каза той.

- Странен си. - казах аз, а той ме погледна. - Често ме объркваш. Още от първата ни среща. Хах помниш ли как се запознахме? - попитах аз с усмивка.

- Да. Но ти не. - каза той.

- Напротив, помня.

- Ъх не говоря за това. Не знам какво ти се е случило, заради което да имаш амнезия, но...

- Но?

- Но не помниш много неща. И едно от тях съм аз.

Аз отворих широко очи.

- Съжалявам. Но... Не си мисли, че не искам да си спомня.

Погледнах през прозореца и видях гарата на Бусан на няколко метра от влака. Видях и родителите си там. Пристигнахме в града. Прибрах се у дома.

~~~
Имам около 10 чернови глави и съм на път да напиша още толкова :0 какво да правя :')