Lies | Yoonmin ✔️

~41

Бях в парка. Седях сам на едната пейка. Тогава някой закри очите ми.

- Познай кой е? - попита добре познатият ми глас.

- Шуга! - извиках аз и се обърнах.

Русокосия ми се усмихна и седна до мен.

- Както се разбрахме предния път, ти спечели в "състезанието" и имаш право да ме наричаш Шуга, макар и малко да ме дразни. - каза той.

- Затова ще те наричам така вече. За да те дразня. - казах и се засмях.

- Добре хайде ела. Ще изтървем филма. Киното няма да ни чака.

Аз се засмях и го последвах. Затичахме се към кино салона. Влязохме вътре и си взехме билети за филма. Точно преди да влезем в залата някой се блъсна в мен.

- Съжалявам. - каза съркастично той.

Повдигнах глава и видях Хосок. Гледаше ме с омраза. След това просто ме подмина и излезе от киното.

Отдавна се бяхме отделили от целувката, но аз продължавах да седя със затворени очи. Оказа се, че така "удължавам" спомена. Накрая отворих очи и Юнги ме гледаше объркано.

- Какво стана?

- За втори път. - казах аз.

- Какво?

- Защо когато ме целунеш си спомням нещо?

- Не знам. Чакай... Спомнил си си нещо?

- Мхм. И този път и Хосок беше там. Двамата щяхме да ходим на кино. Тогава преди да влезем в залата Хосок се появи и ме бутна нарочно.

- Помня това. Той наистина те мразеше тогава. - след като се усети какво каза той сложи ръце на устата си. - мамка му. Едно от три. - каза си тихо той.

- Мразел ме е?

- Н-не.

- И какво е това "едно от три"?

- Нещо. Ох... Трябва да се науча да мълча.

- Защо толкова ме объркваш? А и... Щом казваш, че Хоби ме е мразил защо сега сме приятели?

- Не знам.

- Сигурно се е променил. И иска втори шанс.

- Може би.

Не исках да разпитам Шуга за други неща, защото очевидно не искаше да ми каже. А и също "не трябва". Обещавам си, че ще разбера какво крие от мен.