Lies | Yoonmin ✔️

1

Днес беше първият учебен ден и всички ученици в Сеул бяха нетърпеливи отново да влязат в класните стаи. Аз бях един от тях. Казвам се Пак Джимин, дванадесети клас, но все още на седемнадесет години. Излязох от дома си и започнах да вървя към училището си, което се намираше близо. Докато вървях слушах музика, заради което не обръщах внимание на лошото време.

След няколко минутки стигнах училището си. Нека пропуснем частта с празненството по случай първия учебен ден и да започнем от момента, когато влязох в класната си стая.

Седнах си на чина, който беше до прозореца и се загледах навън. Започна да ръми. Виждаше се дворът, където играехме футбол или баскетбол. Нямаше никой. Никой освен едно момче. Носеше черни дрехи и беше вдигнало качулката си. Разхождаше се безцелно из двора. Стана ми интересно кой е той и какво прави навън по това време. Би трябвало в момента да е в класната си стая, но него очевидно не го интересуваше това. Може би просто не му се учи и иска ваканцията да се удължи още малко.

Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата, през която влезе класният ни. Класът обърна поглед към него и той започна със своята реч как трябва тази година да се стараем повече, защото ще имаме матури, как да внимаваме в час и такива неща. Аз не го слушах особено дълго и пак извъртях глава и погледнах през прозореца. Все още валеше, а онзи все още седеше отвън. Беше седнал на земята до баскетболният кош и гледаше небето. После свали качулката си и се откри русата му коса. Лицето му беше бяло като сняг, дори прекалено бяло според мен. Той огледа училището докато погледа му не се спря върху мен.

- Какво гледаш толкова, Чим? - попита ме най-добрият ми приятел, Техьонг, който седеше до мен.

С Техьонг бяхме приятели още от деца и сме неразделни, защото и двамата се допълваме перфектно.

- Нищо. - отговорих му аз без да му обръщам много внимание.

- Докато чакаме да ни пуснат искаш ли да ти разкажа какво правихме вчера с Куки?

Чон Чонгкук е една година по-малък от мен, но и гаджето на Тае. Също ми е близък приятел.

- Давай. И без това нямаме друга работа. - отговорих му аз.

Аз отново завъртях глава към прозореца, но онова момче вече го нямаше. Може би е разбрало, че трябва да влиза в час и си е тръгнало.

След десетина минути класният най-сетне се реши да ни пусне да си ходим. Решихме аз и приятелите ми да отидем в едно кафене близо до училището и да пиинем по едно.

~~~
Днес на 08.03.2018 след 17 часа два мои любими човека имат РДта.

_sleepy_mochi_ честит рожден ден! Да си ми жива, здрава, усмихната и всичките ти мечти да се сбъднат! 😘💖

На 09.03 любовта на живота ми, кръша ми от две години години, ултимейт баяса ми - Шуга има рожден ден! И точно след 17 часа в Корея е минало полунощ. Тоест вече има РД. Така че... Да ни е жив, здрав, щастлив и всичко най-най! ❤❤❤