Lies | Yoonmin ✔️

~15

Седях и гледах момчето срещу мен. Той не казваше нищо, а просто беше навел глава.

- Чуй... Онова момче не е такова каквото изглежда. Той е добър, щастлив, енергичен... Знам, че не би наранил никого без причина. Затова смятам, че не той те е наранил.

Седях и мълчах. Не знаех какво да кажа.

- Кажи ми само... Нарочно ли се нарани, за да го обвиниш? - каза чернокосия срещу мен.

Изведнъж образа се размаза и отворих очи. Бях отново на дивана вкъщи, а Шуга ме гледаше объркано.

- Какво има? - попита той.

- Нищо. Добре съм.

- Спомен ли?

- Може би.

- Разкажи ми. - каза той като се доближи към мен.

- Не искам. А и не ти е нужно да знаеш. - отвърнах му като се отдръпнах.

Духът се усмихна, но не нормално, ами някак лукаво. След това ме събори върху дивана и се навеси над мен.

- Кажи ми~.

Не казвах нищо. Не можех. Беше ми прекалено неудобно. Усетих как се зачервявам. За това само го изблъсках от себе си и се изправих.

- Какво ти става бе? - казах аз.

- Съжалявам. Не знам какво ме прихвана. - каза и наведе глава - просто исках да те целуна - довърши тихо духа.

- Какво?

- Нищо.

След това той просто излезе от дома ми и ме остави сам. Така и не знаех къде ходи, но исках да разбера. Взех си якето от закачалката, обух се и излязох. Тръгнах да вървя след Шуга.

Той вървеше по улицата и не усещаше, че го преследвам. След около десет минути го видях да влиза в някаква къща. Доближих се до единия прозорец и погледнах. Там беше Шуга, но имаше и още двама души. Мъж и жена. Видях как жената обърна поглед към прозореца и ме видя. Усмихна се.