Lies | Yoonmin ✔️

50

Отидох при Хосок. След като ме видя той се усмихна широко.

- Здравей Чим. - поздрави с мило гласче той.

- Здравей и на теб.

- Какво пр-

- Ела с мен на едно място. - прекъснах го аз. Той ме погледна объркан, но после кимна.

- Добре къде?

- Следвай ме.

След това тръгнах към читалището.

- Какво правим тук? - попита той като бяхме пред голямата сграда. - Ще танцуваме ли?

- Не. Ела.

Влязохме вътре. Аз се запътих към една от стаите, в които имаше пиано. Ако наистина е онова момче ще може да ми изсвири I need you.

- Хайде седни. - подканих го аз.

- Оо ще ми свириш? - попита щастлив той.

- Не. Ти ще ми свириш. - отвърнах аз, а той ме изгледа изненадано.

- Но аз не мога.

- Какво?

- Така де... Коя песен да изпълня?

- I need you.

- Ъ? На кой е?

- Твоя е! Ако наистина си ти ще ми я изсвириш.

Той погледна клавишите.

- Не я помня.

- Добре тогава. Аз ще ти припомня. ...I need you girl, I need you girl... - само това помнех от песента.

- Ам... Не знам за какво говориш.

- Защо ме излъга?

- Аз... Съжалявам.

- Използва болестта ми срещу мен.

- Знам. Но трябваше.

- И защо?

- Не мога да ти кажа.

- Хайде и ти почна с това "не мога да ти кажа". Какво ви става на всички, че го използвате толкова често?

- Просто остави. - каза Хоби и излезе.

Останах сам. Седях пред пианото и го гледах с интерес. После огледах стаята. Същата като от спомените ми. Наведох глава. Бях излъган от човека, който мислех за най-близък. Остана ми едно нещо - да намеря Юнги.