Отидох при Хосок. След като ме видя той се усмихна широко.
- Здравей Чим. - поздрави с мило гласче той.
- Здравей и на теб.
- Какво пр-
- Ела с мен на едно място. - прекъснах го аз. Той ме погледна объркан, но после кимна.
- Добре къде?
- Следвай ме.
След това тръгнах към читалището.
- Какво правим тук? - попита той като бяхме пред голямата сграда. - Ще танцуваме ли?
- Не. Ела.
Влязохме вътре. Аз се запътих към една от стаите, в които имаше пиано. Ако наистина е онова момче ще може да ми изсвири I need you.
- Хайде седни. - подканих го аз.
- Оо ще ми свириш? - попита щастлив той.
- Не. Ти ще ми свириш. - отвърнах аз, а той ме изгледа изненадано.
- Но аз не мога.
- Какво?
- Така де... Коя песен да изпълня?
- I need you.
- Ъ? На кой е?
- Твоя е! Ако наистина си ти ще ми я изсвириш.
Той погледна клавишите.
- Не я помня.
- Добре тогава. Аз ще ти припомня. ...I need you girl, I need you girl... - само това помнех от песента.
- Ам... Не знам за какво говориш.
- Защо ме излъга?
- Аз... Съжалявам.
- Използва болестта ми срещу мен.
- Знам. Но трябваше.
- И защо?
- Не мога да ти кажа.
- Хайде и ти почна с това "не мога да ти кажа". Какво ви става на всички, че го използвате толкова често?
- Просто остави. - каза Хоби и излезе.
Останах сам. Седях пред пианото и го гледах с интерес. После огледах стаята. Същата като от спомените ми. Наведох глава. Бях излъган от човека, който мислех за най-близък. Остана ми едно нещо - да намеря Юнги.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Lies | Yoonmin ✔️
Фэнтези"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018
