Lies | Yoonmin ✔️

54

Двамата с Хосок седяхме в стаята мълчаливо. Аз бях шокиран от това, което си спомних.

- Значи аз съм виновен...

- Да Джимин. Ти и само ти! Той почина заради теб. - след това направи малка пауза и ме удари в корема - Ако не се беше появявал в живота ни той нямаше да ми изневери с теб, нямаше да се скараме и нямаше да се случи катастрофата.

- Чакай... Той ти е изневерил с мен? - попитах объркано.

- Да. - чу се трети глас зад нас. Юнги.

- Ти пък какво правиш тук? - извика Хосок.

Двамата се гледаха кръвнишки. Аз седях отстрани и гледах случващото се. Исках да изляза.

- Остави ни да се разберем по приятелски, Юнги! - извика Хосок.

- Няма! Знам, че си замислил нещо.

Тогава Шуга се обърна към мен.

- Джимин, добре ли си? - попита, идвайки до мен.

- Ами... Горе-долу.

Шуга отново погледна Хосок кръвнишки.

- Ето затова те напуснах! - извика той - защото стана груб към хората. Отдавна вече не си моето слънце.

Джей хоуп наведе глава.

- Но... Правя го за теб. - каза той.

- Вече каквото и да правиш няма полза. Вече е късно.

- Знам. Но все още те обичам за бога! - извика той. - Искам те само за себе си.

- И затова ли трябва да си изкарваш яростта и ревността върху Джимин?

- Той е виновен и ти го знаеш прекрасно. Той развали нашата връзка. Заради него ти ме напусна. Заради него сега си дух. Искам отмъщение, искам теб!

- А аз искам да се примириш с Чим. Той не е виновен за нищо, а само ти! Ако не беше толкова ревнив щяхме да останем приятели.

- Но...

- Няма "но" Хосок, колкото и да ме обичаш вече е късно да правиш каквото и да е. Вече не съм жив и няма как да се съживя.

Аз гледах с интерес и слушах внимателно всичко, което си казват. Юнги бе прав - Джей хоуп наистина изглежда различен от онзи другия, с когото се запознахме преди няколко месеца. Накрая реших и аз да се присъединя към спора, защото не можех да седя и да ги гледам безучастно.

- Момчета! Защо не може и тримата да се примирим един с друг и да забравим всичко? - попитах аз.

- Да забравим, а? Лесно ти е да го кажеш. Ти и без това си забравил много неща. Защо да не забравим и още няколко? - заяде се Хосок.

- Хей! - извика Шуга - Джимин е прав! Знам, че и двамата ме харесвате и сега се мразите заради това, но... Аз вече не съм жив. Скоро ще изчезна. Затова последното, което искам е да спрете да се карате и да станете приятели. Най-вече ти Хосок.

Изведнъж някой отключи вратата и чистачът влезе. Той ни изгледа преценяващо.

- Кои сте вие и какво правите тук? - попита той.

Аз не казах нищо ами минах покрай него и избягах. Юнги също ме последва, а Хосок остана там. Зичахме се към дома ми.

След малко време се прибрах. След мен влезе и Шуга.

- Хей как си? - попита ме той.

- Горе-долу.

- Какво ти е наговорил Хосок преди да дойда?

- Ами... Спомних си нещо.

- Какво?

- Спомних си всичко от онази нощ, когато катастрофирахме. Съжалявам... Аз бях виновен.

- Чим спокойно. Не си ти виновен. И двамата сме. Най-вече аз, защото аз шофирах.

След тези думи ме прегърна. Чувствах се щастлив и защитен.

- Щом вече знаеш какво е станало тогава... Можеш да ме питаш каквото искаш, а аз ще ти отговоря.

- Наистина?

- Задавай въпросите си.

~~~
Много объркана глава нали :')