DARK/Тъмен

Глава 2

Алек

Сан Франциско изглежда невероятно през нощта. Наблюдавам го седнал върху терасата на балкона.
Бръквам в джоба си и изваждам една цигара,след което я пъхам в устата си и я паля. Вдишвам дълбоко и димът навлиза в дробовете ми. Дръпвам си отново от цигарата,спомняйки си случилото се преди малко.
Когато отворих очи видях пред себе си доста красива жена. Приличаше на ангел с русата си коса и тези запленяващо красиви сини очи. Признавам си виждам съм много красиви жени,но тя беше някак различна. Не я познавам,но...
За миг,когато погледите ни се засякоха усетих,нещо у нея. Нещо,което не можеш да опишеш с думи. Тя е някак различна. Усетих привличане.
Не знам защо,но искам да науча повече за нея.
Дръпнах от цигарата за последен път и я загасих.
Чух приближаващи стъпки някъде зад мен.
- Алек добре ли си? Разбрах какво се е случило.
Това беше гласът на Люк.
Люк е най-довереният ми човек и е мой близък приятел. Аз нямам доверие на никого,но Люк е изключение. На него винаги можеш да разчиташ. Чувствам го като мой брат.
- Преживявал съм и по-лоши неща,знаеш.-озарявам го с усмивката си.
- Сериозен съм,Алек.
- Добре съм Люк.-казах твърдо.
Балконът на терасата беше доста голям. Като цяло апартаментът,който притежавах беше огромен. Люк се отправи към масичката и седна на стола. Той ме погледна,чакайки ме да дойда. Слезнях от парапета на терасата и седнах на стола до Люк.
- Как се случи?-попита Люк.
- Имах среща с един от клиентите. Но очевидно това е било капан. Когато отидох на мястото на срещата насочиха пистолети към мен. Наложи се да убия някои от тях.-усмихнах се саркастично.
- Алек!- Люк се хвана с едната ръка за главата. - Не трябваше да отиваш сам. Можеше да те убият.
Засмях се.
- Сериозен съм.
- Добре,добре,добре нали се измъкнах жив. Защо толкова се оплакваш Люк?
- Притеснявам се за теб, Алек.
- Няма нужда. Ти много добре знаеш какъв е нашият начин на живот. Постоянно сме на ръба на смърта. Изложени сме на опасност и всеки един миг може да е фатален.
- Знам. Точно за това говоря,а и ти непрекъснато излагаш живота си на риск.
- Това е цената да си шеф на мафията.
Сипах си една чашка уиски както и на Люк. Отпих голяма глътка и преглътнах докато парещата течност премина през гърлото ми.
- Люк имам една задача за теб.
- Ммм интересно. Какво ли ще иска прочутият Алек Блейк?
Пренебрегвам шегата на Люк и продължавам.
- Искам да ми намериш информация за някого.
- Разбира се. Кажа ми само име.
- Не знам името и,но знам това,че е лекар. Красива е и има руса коса и сини очи. Приблизително е колкото мен.
- Защо ти е такава информация?-разбира се не може да мине без въпроси.
- Просто го направи. Без въпроси.
- Добреее. Ще бъде малко трудно,но ще се справя. Ще ти изкарам информация за всички жени с това описание и ти ще ги прегледаш. Все пак съм най-добрият ще се справя.
- Благодаря Люк.

Денят беше доста тежък,а и утре имах доста работа за вършене. Трябва ми малко почивка. Отивам към спалнята си и се отпускам върху леглото. В главата ми изплуват мисли за докторката със сините очи.