DARK/Тъмен

Глава 8

Вълъри

В момента сме пред някаква горска вила. Алек се подпира на мен,за да може да влезнем вътре. След като минаваме през няколко стаи най-накрая виждам легло и го оставям да легне.
- Почакай тук. Ще отида да взема аптечката от колата.-казах на Алек и побягнах навън.

Час по-късно вече бях почистила раната,спрях кръвотечението и му направих няколко шева,след което го превързах. Сега лежи на леглото. Поглеждам към прозореца навън вали доста силен дъжд,а и е доста късно. Ще оставя Алек да поспи. Тръгвам да вървя към вратата.
- Валъри. -изрече Алек.
Обърнах се и отидох до леглото. Седнах до него и го погледнах.
- Какво има?-попитах го.
Видях как се размърдва и се опитва да стане.
- Не трябва да ставаш.-скарах му се.- В момента трябва само да лежиш и да почиваш. Чу ли ме?

- Сега ще тръгвам,ти почивай.
Преди да стана от леглото Алек хваща ръката ми и ме спира.
- Остани.-прошепва той.
Поех си дълбоко въздух и седнах отново до него.
Леглото е доста голямо,за това лягам от другата страна на Алек. Обръщам се към него и се взирам в него. В момента ме измъчват толкова много въпроси,че дори не обръщам внимание на това,че Алек е без риза. Бях права. Алек има невероятно тяло. То е толкова стегнато и оформено. Забелязвам,че има пакет от шест плочи. А бицепсите му...просто ммм...

- Питай.-казва Алек.
Гледам го объркано,докато той се приближава.
- Какво?
- Знам,че имаш въпроси към мен. Хайде питай. От одеве гледам как се измъчваш.
Имам чувството,че е прочел мислите ми. Знам,че сега не е времето,но трябва да го питам.
- Защо тези хора искаха да те убият?-питам притеснено.
- Това е един от минусите да си шеф на мафията. Имаш твърде много врагове.
В момента,в който тези думи излезнаха от устата му,аз бях в шок. Шеф на мафията!?

Усетих как Алек улавя кичур от русата ми коса и я усуква около пръста си. Започва да я върти. След това поглежда към очите ми.
-Значи си убивал хора,така ли?
-Да.-Алек отвърна бързо. Отново си поех дъх.
- Няма да те нараня,Валъри. Не се безпокой.
След дълги минути мълчание аз се обърнах на другата страна с гръб към Алек.
-Лека нощ.

Когато се събуждам на сутринта поглеждам към мястото на Алек-празно е. Алек го няма. Веднага ставам от леглото. Започвам да го търся. Няма го никъде. Остава да проверя първия етаж. Слизам по стълбите и най-накрая го виждам. Алек е застанал до прозореца и наблюдава нещо. Приближавам се към него и му казвам.
- Казах ти да не ставаш от леглото. Защо си станал?
В отговор Алек ме притисна към стената. Преди да успея да да го попитам какво става,той притиска пръсти към устата ми. Какво става!?
-Слушай Валъри,бъди спокойна и не вдигай шум става ли?-прошепна Алек в ухото ми. Нещо не е наред. Усещам го.
- Какво става?-питам го.
- Сега си вземи нещата и ще излезем от задната врата.
- Какво по дяволите става Алек? Кажи ми.
- Открили са ни.
-О,Боже!-прошепнах. Веднага се качих горе взех чантата и коженото си яке и хукнах надолу. Алек ме чакаше точно пред вратата.
- Валъри чуй ме внимателно. Искам да бягаш и каквото и да става да не се обръщаш назад.
След като чух тези думи сърцето ми заби като лудо.
- Ами т-ти?-гласът ми беше много напрегнат. Алек отвори задната врата и ме погледна.
-Просто бягай и не поглеждай назад.-отново същите думи. Той е напълно сериозен,което ме плаши.
- Ами ти? Какво ще правиш?
- Ще бъда зад теб само не спирай и не се обръщай назад. Разбра ли?-аз му кимнах в отговор и побягнах напред. Бягах колкото се може по-бързо.