DARK/Тъмен

Глава 25🔞

В главата има еротична сцена +🔞

Няколко часа по-късно

Валъри

Алек паркира черната си кола пред някаква вила. Отварям вратата и след като излизам я затварям силно. Направо съм бясна на Алек. Как смее да прави това? Първо не иска да ми обясни какво точно се случи миналата нощ,след това ме завлича тук и ми съобщава,че ще отсъстваме няколко дни. Скръствам ръце пред гърдите си и се обръщам на другата страна. Усещам зад гърба си как Алек се приближава.
-Валъри правя това за да те защитя.
Обръщам се рязко и заставам с лице към него.
-Да ме защитиш от какво,Алек!?
А

лек вдига ръка и хваща главата си и се обръща на другата страна. Поема си дълбоко въздух. Когато се обръща виждам гняв в ледено сините му очи.
- От тъмнината,с която унищожавам всички около себе си.
Въпреки гнева гласът му беше овладян,но студен.
- Много добре знаеш кой съм и какво правя,Валъри! Света в който живея е изпълнен с тъмнина. Имам толкова много врагове,за който съм мишена.
- Нямаш право да вземаш решения вместо мен,Алек!
- Опитвам се да те защитя!-извиква Алек и очите му потъмняват.
- Може на теб да не ти пука,но работата ми е важна за мен! Ако загубя работата си...-поемам си дълбоко въздух и го поглеждам в очите. - Няма да ти го простя!

Поглеждам го за последно и минавам покрай него. Погледът му беше непроницаем,а лицето му безизразно като камък. Вървя по каменната пътечката надолу към вилата. Вилата се намираше в гората заоградена с борови дървета. Приближавайки се към нея забелязах,че е двуетажна и изградена от дърво по един съвременен начин. Какво мога да очаквам,все пак е на Алек. Изкачвам стъпалата и натискам дръжката на вратата-заключено е.

Налага се да изчакам Алек. Сядам на стълбите и докато чакам се наслаждавам на гледката.
Въздухът е толкова чист за това вдишвам приятния аромат на горския въздух и затварям очи. Заслушвам се в пеещите птички. Започва да подухва лек ветрец. Осъзнавам,че Алек се забави твърде много и рязко отварям очи. Оглеждам се наоколо,но никъде не виждам Алек. Изваждам телефона от джоба си и виждам,че няма обхват. Просто върхът!
Слънцето на небето започва да се скрива. Когато отново поглеждам към пътеката най-накрая виждам Алек. Приближава се все повече към хижата с два куфара в ръка. Ставам от стълбите,когато Алек стига до мен. Той отключва вратата и оставя куфарите вътре. Влизам след него и затварям вратата.
- Защо се забави толкова много?
Алек не казва нищо и влиза в другата стая като ме подминава. Това негово държание ме ядосва още повече. Последвам го по коридора и извиквам след него.
- Значи сега ще ме игнорираш така ли?
Спирам и гледам гневно в неговата посока. Когато чува думите ми Алек спира и се обръща. Поглежда ме със свойте ледено сини очи и идва обратно към мен. Прави няколко крачки и застава на сантиметри от лицето ми.
- Значи искаш да съм близо,така ли?
Приближава се още по-близо и усещам топлия му дъх по кожата си и пулса ми се ускорява. Приближава се още по-близо и почти докосва устните ми със свойте,но аз поставям двете си ръце на гърдите му и го отблъсквам назад. Изввъщам се и тръгвам в другата посока,но тогава се озовавам притисната към стената лице в лице с Алек.   Опитвам се да се отдръпва,но тогава той хваща китките ми и ги притиска към стената до глава ми.
- Пусни ме,Алек!
Той притиска тялото си в моето и свежда поглед към очите ми. Зениците му се разширяват и сините му очи потъмняват от желание. Тогава виждам как поглежда жадно към устните ми и се навежда към тях. В момента съм му ядосана,но въпреки това ми коства големи усилия да не му отвърна. Трябва да му дам урок. Преди да ме целуне завъртам глава на другата страна и избягвам целувката му.
- Алек! Отдръпни се от мен.
- Така ли искаш да играем,Валъри? Добре.