DARK/Тъмен

Глава 39

Алек

Отново същата нощ. Тъмнината. Дъждът. Отново виждам как куршумът лети напред и пронизва сестри ми. Аз тичам към нея и викам името и.
- Мира!!!
Клякам до нея и я придърпвам в ръцете си. Всичко наоколо е в кръв. Опитвам се да я спра... Поглеждам към очите на сестра ми и виждам как животът бавно я напуска. Затварям очи и обвивам ръце около нея. Отново същата болка пронизва сърцето ми..
Отварям очи и поглеждам надолу.
Нее...не...
Сега в ръцете ми лежи безжизненото тяло на Валъри. Русите и коси са разпилени,а кожата на лицето и бледо.
Погледа ми се замайва,все едно пропадам в черна бездна.

Изведнъж виждам светлина. Вървя по шосето,а на около е обградено с дървета. Чувам шум от експлозия,а след това виждам и пламъци. Започвам да бягам натам. Колата на родителите ми... Всичко гори.. 10 годишният аз стои и плаче. Опитва се да помогне,но уви.. Всичко свърши.. Смъртта го преследва през целият му живот.

- Алек! Събуди се!
Чувам гласа на Валъри,а след това и разтърсване. Отварям очи и се изправям светканично. Сърцето ми бие бързо,а дишането ми е тежко и забързано.
-Всичко е наред. Спокойно.
Валъри прокара ръка по бузата ми и нежно я погали,а другата спусна към ръката ми.
- Добре ли си?
- Да..
- Отново имаше кошмар и бълнуваше насън.
Поех си дълбокото въздух и затворих очи за миг.
- Не изглеждаш добре,Алек.
- Добре съм Валъри. Просто кошмар.
- Не мисля така. Позволи ми да ти помогна,Алек. Моля те!
Валъри се изправя и сяда до мен като докосва лицето ми и ме гледа в очите. Ах,тези очи...тези са сапфирено сини очи.
- Валъри.-прошепвам и поставям ръката си върху нейната.
- Допусни ме до себе си.
Ръката на Валъри започна да се спуска бавно надолу към гърците ми. Накрая се спря вляво,точно където се намира сърцето ми.
- Допусни ме тук,Алек!
Свеждам поглед към ръката и,а след това връщам погледа си върху очите и.
- Валъри...не мога да те допусна до тази тъмнина. Всичко тук е изпълнено с тъмнина.
- Алек не говори така!
- Слушай Валъри,аз...аз не мога да обичам. Не знам как. Изгубих усета на това чувство преди много години..
Взех ръката на Валъри в своята и я погледнах.
- Спомняш ли си какво ми каза веднъж?
"Ако някой ден решиш да обичаш някого,недей! Защото дори,когато обичаш-убиваш. Ти си едно блато,което завлича всички около себе си в тъмнина!"
- Алек..не... Недей!
- Тогава беше абсолютно права. Казах ти,че съм чудовище.. Казах ти,че съм лош и опасен за теб. Казах ти да стоиш далече от тъмнината около мен. Но ти не го направи.
- Алек! Погледни ме в очите! Погледни ме внимателно,защото в тях няма да видиш чудовище. В тях ще видиш мъжът,когато обичам.