DARK/Тъмен

Глава 4

Валъри

Много бавно отварям очи поради главоболието. Първото нещо,което виждам е,че се намирам в някаква спалня. Ставам светкавично от леглото. В шок съм.

Как съм се озовала тук!?

Последното,което помня е,че припаднях в някаква мрачна уличка. Поех си дълбоко въздух и отново седнах на леглото.
Огледах стаята внимателно-огромна е. Стените са черни,мебелите са бели или светло сиви. Подът е покрит с тъмно сив паркет. Чаршафите на леглото също са черни. До огромния прозорец на спалнята има пердета-също черни. Доста мрачна стая,но признавам интериорът е невероятен. Начинът на съчетаване на тъмните и светлите нюанси. Мога да кажа,че ми харесва.
Изведнъж осъзнавам,че не съм с роклята от снощи. Тялото ми е покрито с една черна тениска стигаща до средата на бедрата ми. Как съм се облякла!? Издишвам ядосано. Алек.
Как смее да маха роклята ми и да ми облича някаква друга дреха. Докато съм в безсъзнание. Разбира се,за да гледа тялото ми. В момента съм бясна. Ставам от леглото и отивам към вратата. Минавам по коридора и се озовавам в кухнята. Там виждам Алек,който си сипва кафе. Оправям  се яростно към него. Когато той вдига очи да ме погледна аз му удрям шамар.
- Какво по дяволите!?-изругава Алек.
- Как смееш да ме събличаш без мое съгласие?-в момента съм толкова ядосана,че не мисля какво правя и какво говоря. Просто се отдавам на яростта си.
Алек просто стой и ме гледа втренчено със тези ледено сини очи. Аз съм пред него и му крещя. Не знам защо,но отново вдигам ръката си,за да му ударя шамар. Ръката ми остава във въздуха. Когато поглеждам виждам ръката на Алек около моята. Осъзнавам,че съм направила огромна грешка в гнева си. Поглеждам засрамено към Алек. Отправям поглед към очите му.
В тях има пламък,някаква искра. Но лицето му не помръдва въобще. Погледа му е непроницаем. Не мога да разбера какво мисли в момента. След миг Алек хваща и двете ми ръце и ме притиска към стената. Той държи ръцете ми и не ги пуска. В същото време не откъсва очи от мойте. По гръбнака ми минава усещане за електричество. Засрамена от действията си  поглеждам надолу.
- Успокой се,Валъри.-начинът по който изрече името ми ме накара да настръхна. Каза го с такъв мек тон. Усещам,че бузите ми вече са червени.
- Погледни ме в очите Валъри.-Алек повдига брадичката ми с една ръка,карайки ме да го погледна.
- А-аз..съжалявам.
Толкова съм засрамена,че започнах да заеквам.
- Има закуска. Седни да закусим заедно,а след това ще поговорим за миналата нощ. -след тези думи Алек ме пусна и се отдръпна от мен. Усетих някаква студенина.
- Добре.